Remote support инструменти - част 1 - Remote Desktop

Прочетох този пост в блога на Виктор Маринов, и той ме вдъхнови да напиша нещо като съпоставителен анализ на инструментите за отдалечен достъп, които съм ползвал (и ползвам) през последните няколко години. Те не са особено много, но всеки от тях си има своите особености, които го правят подходящ за едни случаи и не толкова добър за други. Става дума за вграденият в Windows XP Professional Remote Desktop (от линка може да се изтегли версия за предходните версии на Windows), RAdmin, Mikogo, TeamViewer и GoToAssist.

Подредбата е не съвсем случайна - това е редът в който съм се запознал с тези инструменти, и практически редът, в който откривайки недостатъци на един съм търсил решение с използването на друг. Изключение прави GoToAssist, който започнах да използвам заради вече наложена фирмена политика на новото ми работно място.

Първи по хронологичен ред е Remote Desktop, често съкращаван по името на протокола, който използва, като RDP. Неговото основно преимущество са ниските му изисквания по отношение на скоростта на мрежовата връзка. Едновременно предимство и недостатък (в зависимост от средата, в която се използва) е методът за аутентикация, който се използва - windows потребител, който има права за логин на отдалечената машина. Това може да бъде недостатък в случаите, когато отдалечената машина не принадлежи на организацията, тъй като е нужно да се създаде потребител в операционната система, който да има права за логин, или да се иска потребителското име на човека, на когото се указва помощ. От друга страна този метод за аутентикация е изключително удобен в корпоративна среда, когато всички компютри са част от един домейн и е достатъчно с еднократна настройка на политиките в домейна да се дадат права на служителите от отдела по поддръжка да се логват със собствените си потребителски имена и на отдалечените машини. Преимущество на този метод е и това, че на обикновените потребители може да се отнемат правата за инсталация на софтуер (което прави корпоративната мрежа много по-сигурна), а на хората от поддържката да се дадат администраторски права върху обслужваните работни станции.

В случаите, когато би било от полза клиентът да покаже на служителя от поддръжката какъв е проблема, RDP не е приложим - в общия случай само един потребител може да е логнат на машината, като останалите виждат само екрана, в който им се иска потребителско име и парола. Ако поддържаната машина е с Windows Server 2003 или по-късен, потребителите, които са логнати могат да са повече, но отново никой от тях не вижда какво правят другите. Това прави невъзможна употребата на RDP и за обучителни цели.

Нерядко неопитните администратори срещат затруднения да позволят свързването на компютри извън тяхната мрежа чрез RDP към поддържани машини в мрежата. Най-често причината е неправилно настройване на рутер или файъруол, който блокира необходимия порт. По подразбиране RDP използва порт 3389, но може да се използват и други налични портове, като служителят от поддръжката трябва да укаже използвания порт като към името или IP адреса на поддържаната машина трябва да добави двоеточие, последвано от номера на порта, например: 192.168.1.1:22229

Самото настройване на работна станция да приема входящи RDP заявки не е сложно и се състои от следните стъпки:

1. 
   
   
   Кликнете с десен бутон върху My Computer
2. 
   
   
   Изберете Properties
3. 
   
   
   Изберете таб Remote
4. 
   
   
   Сложете отметка на Allow users to connect remotely to this computer
5. 
   
   
   Натиснете бутона Select remote users... и използвайте отворилият се прозорец за да добавите потребителите, които ще имат право да се свързват отдалечено към този компютър

Това изчерпва краткото представяне на RDP. В следващата статия от поредицата ще се спра на RAdmin и различията му с RDP.

Неграмотен етикет

Пореден сблълък с неграмотността в родната ни действителност:

Тук обаче са искрено убедени в правотата си, тъй като са повторили грешката и по-нататък:

CQ, CQ, тук LZ1HAK, приемам...

CQ, CQ, тук LZ1HAK, приемам...

Накратко - миналата седмица получих писъмцето с опознавателния си знак, а днес отидох до КРС на Гурко 6 за да си получа лиценза. За момента разполагам само с една скромна носима Puxing 888, но с читава антена би трябвало да мога да работя с нея в 430 мегахерцовия диапазон поне на първо време. Засега търся подходящи антени из нета, като ми се ще да направя 5-елементно Яги, но все още не съм решил окончателно - съветват ме и за вертикална антена заради кръговата и диаграма. В някой следващ пост ще пиша какъв е прогресът по темата.

73!

Телеграфия

За най-надежден метод в радиокомуникациите се смята телеграфията - предаването на данни чрез морзов код. Разработен от Самюър Морз през 1836 година за създадения от него телеграф, този метод за кодиране на буквите чрез по-дълги и по-къси сигнали се нуждае от изключително малка мощност за да може да бъде излъчен и е по-устойчив на смущения от който и да е друг метод за електронна комуникация.

Макар да изглежда сложен, този код е създаден за да позволява висока скорост на предаване на текст и нерядко опитните радисти са способни да предават и приемат по 30 думи в минута.

При предаването на морзов код има приет стандарт за кодиране на буквите - тирето е с дължина, колкото три точки, разстоянието между тиретата и точките формиращи една буква е колкото една точка, разстоянието между буквите е колкото три точки, а разстоянието между думите - колкото седем точки.

Ето го и самият код:
А .-
B -...
C -.-.
D -..
E .
F ..-.
G --.
H ....
I ..
J .---
K -.-
L .-..
M --
N -.
O ---
P .--.
Q --.-
R .-.
S ...
T -
U ..-
V ...-
W .--
X -..-
Y -.--
Z --..

1 .----
2 ..---
3 ...--
4 ....-
5 .....
6 -....
7 --...
8 ---..
9 ----.
0 -----

Реших, че покрай радиолюбителството ще ми е полезно и нужно да знам морзов код, така че се поразтърсих и попаднах на интересен сайт, където има доста добри уроци: http://lcwo.net/. Ще видим колко добре ще се справям и каква скорост ще успея да постигна.

Радиолюбители

Може би изобщо не сте и чували, но на света съществуват едни малко по-странни хора, наречени радиолюбители. Тяхното хоби е да чоплят по копчетата и по чарковете на радиостанции, и от време на време да си говорят по същите тези радиостанции.

Разбира се, понеже радиоефира е доста пренаселен и има честоти, чието неправилно ползване може да доведе до големи каши (например честотите, на които комуникират БДЖ, пожарна, бърза помощ, авиодиспечери и т.н.), че даже и секретни честоти, ползвани от полиция и военни, тази дейност е строго контролирана от съответните органи и за да има правото човек да излъчва на повечето честоти е необходимо да притежава лиценз за радиолюбител и винаги в ефира да се идентифицира с личния си опознавателен знак. Такъв лиценз се издава от Комисията за регулиране на съобщенията след успешно положен изпит, и по същество представлява своеобразна "шофьорска книжка" за радиостанция.

Аз самият от доста време се заигравах с идеята да взема радиолюбителски лиценз, но досега никога не бех минавал отвъд нея - все си казвах "Да, готино ще е някой ден...". Преди известно време обаче, във връзка с другото ми хоби - еърсофта, си купих радиостанция Puxing 888. Станцията е доста добра комбинация между качество и цена (всъщност май най-доброто в класа си, защото при три пъти по-ниска цена от безспорно качествените станции на Icom, определено не е три пъти по-зле от тях, а всъщност се доближава доста), така че беше разумен избор. Това, което обаче не бях предвидил е, че тя не може да се използва без лиценз - изискването за тази цел е станцията да не може да излъчва над 0.5 вата мощност (Пуксинга се настройва да излъчва на 0.5 или на 5 вата), да не може да излъчва извън разрешените без лиценз честоти (които в този обхват са от 446.000 мегахерца до 446.999 мегахерца, а Пуксинга може да приема и предава из целия обхват от 400.000 до 469.999) и да е с несменяема антена (а антената на Пуксинга е стандартна заменяема част, на чието място може да се монтира и външна антена). Така че очевидно трябваше или да получа лиценз, или да купя друга станция. Избрах разбира се по-евтиния вариант - цената на изпита с включена такса за издаване на самия лиценз е 28 лева, което не може да се сравнява с 300-350 за Icom или Yeasu, които да ми вършат работа за еърсофт.

Самият изпит се провежда на всеки 6 месеца, в сградата на КРС на улица Гурко 6 в София, като пак там се подава заявление за изпит. Изпитът покрива 3 раздела - "Електроника и радиотехника" в който има 112 въпроса, "Кодове и радиолюбителски съкращения, правила и процедури при осъществяване на радиолюбителски връзки" с 52 въпроса, и "Нормативна уредба" с 67 въпроса. От тези 231 въпроса на изпита се дават 60, като минимумът за издържан изпит е 48 въпроса. Няколко примерни въпроса от различните раздели:

21. Как се нарича законът, показващ връзката между напрежението, тока и съпротивлението на електрическата верига?
А. Закон на Ом;
Б. Закон на Кирхоф;
В. Закон на Ампер;
Г. Закон на Тесла.

27. Ако извиквате за радиовръзка YU1DS и Вашият опознавателен знак е LZ1HCP, как ще го изговорите фонетично?
А. Людмил, Захари, единица, Николай, Стефан, Румен;
Б. Людмил, Захари, единица, Христо, Цветан, Петър;
В. Лима, Зулу, единица, Хотел, Чарли, Папа;
Г. Лима, Зулу, единица, Новембър, Сиера, Ромео.

16. Кой радиолюбител има право на СЕРТ лицензия?
А. Радиолюбител, притежаващ опознавателен знак и разрешително за правоспособност на радиолюбител клас 1;
Б. Притежател на личен слушателски знак;
В. Член на клубна любителска радиостанция;
Г. Всеки радиолюбител, притежаващ разрешително за правоспособност.

Пълните въпросници за могат да се намерят на сайта на КРС - Раздел 1, Раздел 2, Раздел 3. Както можете да се уверите, голяма част от въпросите са елементарни, а на доста от останалите може да се отговори с използване единствено на здрав разум, така че смятам, че изпита не е сложен. Аз самият се явих вчера, издържах го успешно с 55 верни отговора и до две седмици трябва да получа по пощата личния си опознавателен знак, който ще публикувам тук веднага щом дойде :)

За финал два радиолюбителски линка: http://radiohobby.hit.bg/ и Форум на Българската федерация радиолюбители.

73 на всички ;)

Нов домейн

Купих си нов домейн за блога. Вече официално адресът му е http://www.mayvena.net.  Да ми е честит. Всички стари линкове също работят - Blogger ги редиректва доста добре. Следващата стъпка ще е да си намеря и подходящ хостинг, за да мога да сменя платформата на блога.

Полезен съвет

Предполагам всеки го е жилила оса. Адски неприятно е, болката е изключително силна. Макар единично ужилване да е на практика безвредно за човек, който не е алергичен към ужилването, не е нужно тази болка да се изтърпява. Онзи ден докато ремонтирах колата си, ми се случи отново да ме ужили - гадината беше пропълзяла в гънките на парцала, с който бършех маслото от ръцете си и ме жилна близо до вената на китката. Съквартирантът ми, който ми помагаше ми даде съвет за облекчаване на болката, който не бях чувал - да се натрие ужиленото място с кал. Послушах го и излях малко вода на земята, разбърках и с калта натърках ужиленото място - очаквах да облекчи болката, защото обикновено вярвам на такива народни чалъми - все пак са се доказали с векове практика. Това, което се случи надмина и най-смелите ми очаквания - болката изчезна като с магическа пръчица, оток така и не се появи, единствено остана да се вижда дупчицата, през която бе проникнало жилото на гадината. Предполагам причината е в някакви алкалоиди, съдържащи се в пръстта, които неутрализират отровата на осата.

Edit：Един от читателите на блога, който се познава със съквартиранта ми му споменал още едно предложение за такава ситуация. По думите му същия ефект има ако се натрие ужиленото с чесън.

Внимание, дупки!

Всеки е наясно, че пътищата у нас са в отчайващо състояние. Едва ли има шофьор, който не е платил "данък дупка" - някакви щети по колата си след посещение на някой кратер. Аз съм от късметлиите, които са се отървали леко до момента - една гума, която и без това беше за смяна и откачена предна броня, която за щастие успях лесно да оправя сам.

Други обаче нямат толкова късмет - виждал съм закъсали коли на пътя със счупени полуоски, сцепени чисто нови скъпи гуми, спукани и смачкани лети джанти... Да не говорим за случаите на катастрофи, предизвикани от отчаян опит на шофьор да избегне поредния кратер или причинени от загубата на управление след влизане в някоя дупка.

Не са новост инициативите на различни граждани за борба с общинската некадърност, безхаберие и корупция по този въпрос. Може би най-известната е dupkite.com. Най новата пък е Фейсбук групата с гръмкото име "ДА ОСЪДИМ ДЪРЖАВАТА ЗАРАДИ ДУПКИТЕ ПО ПЪТИЩАТА!!!!" Нейните създатели - Стела и Красимир Динкови застъпват тезата, че ние (в качеството си на потребители) сме ощетени от търговец (държавата), тъй като плащайки винетки, ние получаваме некачествена услуга (поддръжка на пътищата) и предлагат с проблема да се занимава Комисията за защита на потребителите (КЗП). Доколкото аз успях да разбера КЗП не се занимава с групови жалби, така че е необходимо всеки поотделно да ги сезира за проблема. Самата акция разчита на масовостта, така че - колкото повече сигнали има, толкова по-бърз и мащабен се очаква да е резултатът. 

Честита Баба Марта :)

Честито да е на всички ни идването на женския месец. Желая на всички ви здраве и късмет, да сте бели и червени като тази мартеничка:

Завръщането на падауана

Доста време не съм писал (така като гледам - от 11 ноември). Днес е 11 февруари, т.е. 3 месеца по-късно. За тези 3 месеца се случиха няколко неща, които ми попречиха да пиша - смяна на квартира (и много тежко пренасяне), горене на хардуер, заетост с други проекти... Покрай всичко това съвсем забравих за блога, и едва днес, влизайки по друга причина в акаунта си в Google Analytics видях, че само за последния месец това блогче има близо 100 посещения - и то при положение, че от 3 месеца не съм писал в него. Така че разбира се реших да го съживя. Предвидих известно количество статии, като разбира се ще продължа и цикъла с уроци по японски език. За съжаление на тези, които се интересуват от тях обаче, те няма да са толкова начесто колкото бяха, защото си дадох сметка, че докато ги пишех напълно бях зарязал останалото съдържание на блога. В момента виждам подготвени теми, по които явно тогава съм искал да кажа нещо, но сега не ми говорят абсолютно нищо. Смятам да използвам уроците по японски език като средство за запълване на блога, в случаите, когато ми се иска да публикувам нещо, а нямам готов материал.

Японски език - уточнения

Може би сте забелязали, че от няколко дни няма нови уроци. Причината е, че усилено издирвам записи на произношението на сричките, за да мога да го илюстрирам в уроците. Макар повечето да се произнасят по същия или поне много близък начин до българския, има някои морфеми в японския език, които нямат нищо общо с никой от езиците, с които съм имал някакъв досег, например し, която по принцип е прието на латиница да се транскрибира като shi, в руската литература - си, а в българската - ши. Причината е, от една страна, че символът し се намира в реда С при табличното представяне на хирагана, но произношението му е нещо средно между си и ши. Постига се, като устните се приготвят за произнасяне на си, но езикът изговаря ши.

Мисля, че тук е мястото за още едно важно уточнение, което съм споменал мимоходом в първия урок, но тъй като знам колко малко са хората, които обръщат внимание на такива детайли, смятам, че е наложително да обърна специално внимание и тук. Става дума за това, че аз самият не съм никакъв капацитет или експерт по отношение на японския език, както може би понякога звуча в обясненията си. Аз самият го уча самостоятелно вкъщи, от книги и онлайн уроци, отчасти защото японският език ми е интересен, отчасти защото съм запленен от японската култура, и отчасти заради самото предизвикателство да науча сам един екзотичен език. По тази причина е възможно в обясненията ми да има неточности или недоуточнени неща, за които ще съм щастлив ако някой от читателите ми ме поправи - своевременно ще отразявам всякакви такива поправки в уроците.

Хлапе спи в Y-Wing

Честно, има родители, на чиито деца мога само да завиждам, и на които бих искал да приличам. Един от тях е този, който е направил огромен модел на Y-Wing от Star Wars на тавана на детската стая и е вградил легло в него. Аз самият като вманиачен фен на темата Star Wars съм възхитен от идеята, която освен че изглежда страхотно е и много практична, тъй като пести страшно  много място. Впечатляваща е обаче не само изработката на самия Y-Wing, а и оформлението на останалата част от стаята, която макар да запазва предназначението си навява асоциациите с хангар за въпросния Y-Wing. Безспорно това внушение до много голяма степен се дължи на страхотно проектираното осветление, което напълно следва стила на осветителните тела в големите кораби в Star Wars. Всъщност стига съм говорил, една снимка струва поне колкото хиляда думи, а тук имаме цели шест.

Всъщност на мен като на един истински "направи си сам" ентусиаст, веднага ми хрумнаха няколко идеи за допълване на това чудо - например вграждане на монитор и компютър в кокпита и свързването на пулта към платка от клавиатура, така че да се получи един истински симулатор за игри от рода на X-Wing, TIE Fighter и X-Wing: Alliance. Друга идея е да се замени обикновеното кошче за боклук, което се вижда на първата снимка, с astromech droid от типа на R2D2. Така или иначе и идеята и изработката на това чудо са прекрасни, и всеки фен на Star Wars света би бил повече от щастлив ако можеше да израстне в такава детска стая.

Японски език - урок 4

В днешния урок ще разгледаме следващия ред от таблицата - реда С. 
Започваме със символа さ. Той се изписва по следния начин:

и се чете са, като в сапун. Можем да я използваме за да изпишем думите:

さけ - саке

あさ - сутрин

けさ - тази сутрин

かさ - чадър

Следващият символ е し

Чете се ши, като се произнася нещо средно между с и ш. Има я в думите:

いし - камък

あし - крак

おいしい - вкусно

うし - крава

Третият символ е す

Чете се су, като в супа. Среща се в думите:

すし - суши

いす - стол

すき - харесвам

Продължаваме с せ

Чете се се, като в семафор. Има я в думите

あせ - сладък

せき - стол, седалка

Последният символ за този урок е そ. Изписва се:

Произнася се со, като в сода. С нея могат да се изпишат думите:

うそ - лъжа

そこ - там

Отново не забравяйте да изпишете поне по няколко реда с всеки символ и всяка дума за да можете да ги запомните. В следващия урок ще научим сричките с Т.

Японски език - урок 3

В предишния урок се запознахме с изписването на гласните в хирагана - あ、い、う、え、お. В този урок ще продължим със символите от реда К, т.е. сричките, образувани с К.

Първата е か. Изписва се по следния начин:

Произнася се ка, като в кака. С нейна помощ можем да изпишем думите:
かお - лице
いか - сепия
かう - купувам
あかい - червено

Следващата сричка е き:

Чете се ки, като в кифла. Думички с нея са:
おおきい - голям
えき - гара
うき - това е японската интерпретация на звука, издаван от маймуните, обикновено на български изписвано като "уук"

Продължаваме с く:

Чете се ку, както в куфар. Можем да я използваме в:
く - числото 9
いく - отивам
くうき - въздух

Предпоследната е け, която се изписва така:

и се чете ке, като в келеш. Някои думички с нея са:
いけ - езерце
け - коса

Последната сричка с К е こ. Тя се изписва по следния начин:

Чете се ко, като в кошница. Има я в думите:
こ - дете
くうこう - летище (обърнете внимание, че в тази дума う не се произнася като отделна сричка, а служи само за удължаване на предходната)
こい - 1. любов, 2. шаран, 3. ела тук (грубо)
こえ - глас

Това бяха символите, изобразяващи срички с К. Упражнявайте се да изписвате сричките и думите докато ги запомните.

В урок 4 ще научим символите на сричките със С.

Японски език - урок 2

И така, след като в предишния урок се запознахме накратко с японските азбуки е време да започнем с изучаването на първата от тях. В този урок ще разгледаме накратко организацията на символите в хирагана и ще научим гласните, както и няколко думички, които могат да се изписват с тях.

По-горе можете да видите цялата хирагана в табличния вид, в който обикновено се показва, както и четенето на всеки от символите. В този урок ще разгледаме първия ред - гласните.

Започваме с あ. Начинът и на изписване е следния:

Произнася се а, като в мама.

Следва い. Изписва се:

Произнася се и, като във филия. С тези две букви вече можем да изпишем първите си японски думи:

あい - любов

いい - добро

По-нататък е う:

Произнася се у, като в шум. С нея можем да изпишем думите:

あう - срещам

いう - казвам

Продължаваме с え:

която се произнася е, като в енигма. С нея ще изпишем:

いいえ - не

いえ - къща

え - картина

Последната гласна е お:

Произнася се о, като в хотел. Думи с нея са:

あお - синьо

おい - Ей! (грубо)

おう - крал

За да запомните символите се упражнявайте да ги пишете по много пъти. В следващия урок ще се запознаем със следващите пет символа - реда К.

Японски език - урок 1

Преди известно време започнах малко по малко да уча японски. Купих си някои книжки (тази, тази и тази) и бих ги препоръчал на всеки, който би искал да се запознае с японския език. Разбира се не се мина и без сериозно ровене из интернет, като там също намерих страхотно полезни ресурси по темата. Така или иначе реших (на мен самия ще ми е полезно) да излага тук малко по малко това, което съм научил.

Разбира се не може да се мине без малко теория и история. Скучната част ще я поспестя, защото който го интересува - може лесно да я намери или така или иначе вече я знае. Това, което е важно и трябва да се знае, е че японският език разполага с три азбуки. Този прост факт може да хвърли в тих ужас всеки, който тепърва започва да учи езика. По-страшното обаче е друго - докато две от азбуките (хирагана и катакана) са фонетични, третата - канджи е идеографска и в нея един и същи знак би могъл да се чете по различен начин в зависимост от контекста. Още по-стряскащо звучи това, че има около 80 000 символа. За щастие, в ежедневния японски език се използват много по-малко, и японският стандарт изисква учениците, завършващи училище да владеят списък от 2928 символа. Последната редакция на JIS (стандарта за визуализация на японските символи в електронен вид) съдържа 6355 канджи.

Какво всъщност са канджите? Това е писмена система, взаимствана директно от китайския език, като символите са идентични, но четенето им е съответно на японски, вместо на китайски език. Всъщност има два варианта за четене на канджите - кун йоми и он йоми, които в българоезичната литература ще срещнете съответно като кунно четене и онно четене. Засега обаче ще ги оставим настрана, тъй като сме само на първи урок и не сме стигнали до такива сложнотии.

Всъщност изобщо за начало няма да се занимаваме с канджите, защото преди тях е нужно да овладеем хирагана и катакана. Това са както споменах двете фонетични азбуки в японския език. Нека обясня накратко кога и как се използва всяа от трите азбуки. Най-просто казано катакана се използва за изписването на чуждици, заемки, имена на чужди страни и географски локации и чужди имена. Канджи се използват винаги, когато е възможно - т.е. когато дадена дума може да се изпише с тях - ползват се. Хирагана се използва за японски думи, които не могат да бъдат изписани с канджи, някои заемки от други езици, които обаче са твърде отдавна в японския език, добавяне на морфеми към четенето на канджите, за смислово подчертаване на дума в текст, или ако искаме да се подсигурим, че при четенето на думата няма да се получи двусмислие. Хирагана се състои от 46 символа, от които 5 изобразяват гласни звуци, 39 - срички, съставени от една гласна и една съгласна, 1 - съгласна и допълнителният символ を (wo), който се произнася по същия начин като гласната お (o). При катакана ситуацията е идентична, разликата е само в начина на изобразяване на морфемите.

Дотук със скучната част, време е да започнем с интересното. Първото нещо, което е нужно да се направи е да се уверите, че компютърът ви може да показва японски символи. Ако виждате следващия ред коректно, значи по някакво стечение на обстоятелствата всичко при вас е наред.

日本語 (にほんご, nihongo) - японски език

Ако виждате първите символи по начин, различен от това: 

значи имате проблем. В такъв случай използвайте инструкциите на този сайт за да инсталирате поддръжка за японски символи на компютъра си. Когато сте готови, преминете към урок номер 2, в който ще се запознаем с първите символи от хирагана.

Demon Stone: една неролева игра по D&D

Днес отново ще представя компютърна игра, като този път става дума за до голяма степен неизвестната Demon Stone

Това е една изключително приятна игра, чийто жанр ми е трудно да определя. Играта е лицензирана от Wizards of the Coast, използва Forgotten realms сетинга, но не и д20. Не заради липсaта на RPG - такива елементи присъстват във вид на трупане на опит, вдигане на нива и умения, купуване на екипировка... Всичко това обаче е дотолкова опростено, че май Дебило беше по-RPG. Разговори, контролирани от играча липсват. Сюжета е по-линеен от този на доста аркадни игри. Самият геймплей е стандартно аркаден - просто вървиш и маризиш злите орки, троли, гитхиянки и слаади (това са лошковците, които съм срещнал до момента). 

Дотук обаче с лошите неща в играта. Ако не се подхожда към нея с очаквания за RPG - няма да останете разочаровани, защото играта просто не е RPG. Аз самият не знаех какво да очаквам, защото от опаковката така и не се разбираше каква е играта. Това май е първата игра, която си купувам без да съм играл предварително, но как да устои човек на логото "Forgotten Realms". Приятните неща в играта включват прости, но ефектни (и ефективни) комбота, нанасящи масивни щети, често на повече от един противник; приятна за окото, лека за машината графика; елементарно интуитивен геймплей и управление на персонажите...

Опа, персонажи ли казах? Да, тук идва едно интересно хрумване - в тази игра контролирате трима персонажи - воин, заклинател и крадла (мале, снощи какви тройки съм сънувал след няколко часа разцъкване... ама това е друг въпрос). Във всеки един момент можете да контролирате пряко който ви харесва, докато другите двама се управляват от доста прилично AI.

Най-голямото предимство на играта обаче е сценарият - писан от R.A.Salvatore (да, за създателя на Дриззт става дума, и от някои намеци в книжката към играта разбрах, че самият Дриззт ще се появи по някое време), и достатъчно завладяващ за да държи играча в напрежение с въртящ се в главата въпрос "Какво ще стане по-нататък".

И за да обобщя - една игра, която си заслужи парите.

Технически проблеми с блога

Опитвам се да редактирам всичките си досегашни статии, като използвам тага <!-- more -->. За беля обаче, щом някоя статия го съдържа, то при общия преглед на статиите менюто, което трябва да е отдясно, избягва най-долу, под статиите. Изпробвах всички възможни вградени темплейти, пробвах и някои външни, но проблемът си седи. Затова реших да преместя блога си на собствен хостинг, където ще използвам WordPress. Не разполагам с много свободно време за тази цел, така че предполагам, че това ще се проточи около месец, през който ще продължавам да публикувам тук, а щом съм готов с новия хост, ще направя директно пренасочване нататък.

Еърсофт

Еърсофтът е едно от най-любимите ми хобита, но за съжаление е това, на което успявам да отделя най-малко внимание напоследък.

Еърсофтът по своята същност представлява военно-симулативна игра, в която се използват електро-пневматични (най-често), газови (използващи балон със сгъстен газ) или пружинни (с ръчно нагнетяване на пружина за всеки изстрел) реплики на реални оръжия, стрелящи с 6 (най-често) или 8 (по-рядко, използвани почти изключително от снайпери) милиметрови пластмасови топчета, с тегло от 0.12 до 0.5 грама. Малкото им тегло позволява да се използва висока начална скорост, което пък от своя страна позволява доста по-голяма прицелна далекобойност на репликите отколкото при пейнтболните маркери - добрите реплики за еърсофт имат прицелна далекобойност от 50-60 метра, като ъпгрейдваните с афтърмаркет части и репликите от висок клас могат да достигнат далекобойност от 100 метра.

Тъй като амунициите представляват пластмасови топчета, а не капсули с боя (каквито са в пейнтбола), тук за отбелязване на попаденията се разчита до голяма степен на честността на играчите - всеки играч, който почувства по някакъв начин, че е уцелен (усети попадението, чуе удара по екипировката си и т.н.), сам излиза от игра и се отправя към "мъртвилото" - мястото, където убитите изчакват определено време преди да се включат отново в игра. Разбира се лесно е притокът на адреналин да замъгли сетивата и човек да не усети, че е улучен - неизбежно е и се случва на всеки.

Това означава, че в еърсофта няма място "спортната злоба", и желанието да доказваш колко си по- от другите. Еърсофтът е игра, в която етиката е от изключително значение, и при очевидни нарушения (синдромът "Маклауд"), човек лесно може да изгуби уважението на останалите играчи.

Еърсофтът може да бъде както сравнително евтино, така и изключително скъпо хоби - оръжия могат да се намерят на цени от 220 лева, а могат да достигнат и хиляди левове. Амунициите за тях са изключително евтини в сравнение с пейнтболните - пакет от 5000 качествени топчета струва 28 лева. Задължителната екипировка включва единствено предпазни очила, които в строителните хипермаркети могат да се намерят на цени, започващи от 5 лева.

Разбира се и тук цената е определяща за качеството на усещането - обикновено евтините реплики (200-300 лева) са с доста пластмасови части, и като ги хване човек в ръце няма усещането за истинско оръжие. По-скъпите full metal реплики са изработени изцяло от метал (поне тези части, които са метални при бойния прототип) и по тегло и баланс са максимално близки до оригиналите.

Самите реплики най-често се произвеждат в Китай и Тайван, но това далеч не означава, че са нискокачествени. Напротив - напоследък китайските производители предлагат много добро качество на металните си реплики, като дори превъзхождат традиционни производители на реплики от среден и висок клас като Tokyo Marui и Classic Army. Естествено на пазара има и изключително евтини боклуци, но за тях човек може да се ориентира донякъде по цената - всяка пушка, която е на цена под 200 лева трябва да се избягва, защото в общия случай се касае за евтина играчка, изцяло пластмасова, с ниска начална скорост.

За пример мога да дам своята екипировка - използвам реплика на Steyr AUG A2, производство на Jing Gong, които по всеобщо мнение са най-качественият от китайските производители. Началната скорост на автомата без ъпгрейди е 110 м/с, което е достатъчно да даде 40-50 метра прицелна далекобойност с топчета 0.23 грама. Комбинирал съм го със сравнително евтин бързомерец. Предпочетох реплика на AUG изключително субективно - просто най-удобно легна в ръцете ми от всичките реплики, които изпробвах. Самото оръжие изглежда малко нереално за незапознатите, заради пластмасовия си корпус, но трябва да се има предвид, че това е така и при бойния прототип - приклада и рамата са полимерни, а метални са затвора и цевта. Купена е от Airsoft-BG, като персоналът е изключителен - самите те са запалени еърсофт играчи, дават 2 години гаранция за всяка пушка, купена от тях, и дават страхотни съвети за избора на пушка, евентуалното и ъпгрейдване и поддръжка.

Най-важният елемент от екипировката ми - очилата, са подбрани така, че да са удобни за носене с диоптрични очила под тях (тъй като съм си кьорав). Купени са от Storm Airsoft, чийто екип също е от запалени играчи и майстори на ъпгрейда на пушки. Моделът е подобен на този:

Камуфлажът, който използвам е стандартен горски камуфлаж на БА. Съчетал съм го с molle багажна система, отново в горски камуфлаж, закупена от eHobby Asia:

За защита на главата (тъй като установих, че в разгара на престрелка е много лесно да я халосам някъде) използвам подобна каска:

Реших да се поглезя (отново от eHobby Asia) с една раничка за вода - тя представлява малка раница, с вграден двулитров мях, от който излиза маркуч със специален накрайник, който пуска вода, като се стисне със зъби:

На краката си нося стандартни български армейски кубинки, произведени през 1982 - страхотно здрави и удбни са (поне за мен - много хора твърдят, че им били неудобни), стягат добре глезена, като го предпазват от изкълчване при стъпване накриво.

Накратко - еърсофтът е едно изпълнено с адреналин изживяване, в което наистина може да се почувства тръпката от това да си на война.

Battlefield 2

Напоследък имам твърде малко време за игри, но когато успея да отделя - посвещавам го на вече поостарялата Bаttlefield 2. Тази игра е продължение на култовата Battlefield 1942, която даваше възможност за масирани битки от първо лице в различни фази на Втората световна война. 

Това продължение е ситуирано в едно хипотетично недалечно бъдеще, в което война се води между Middle Eastern Coalition (някакви араби), United States Marine Corpse (закъде сме без героичните момчета на чичо Сам) и китайската People's Liberation Army. Един от трите експаншъна - Euro forces добавя и четвърта армия - тази на Европейския Съюз (ето ни и нас). 

Всяка от армиите разполага с различни превозни средства, които играчът може да управлява или на които да се вози - хеликоптери Apache и Ми24, самолети МиГ 29, F-18 и Harrier, танкове Abrams, Challenger, T95, всякакви повече или по-малко бронирани пехотни машини като HMMWV, БТР-90 и различни бъгита... Ръчният арсенал включва както класики като пистолет Beretta M9, автомат АК47, картечница РПК-74 и пушка Norinko 98 (китайски клонинг на популярната Remington 870), така и съвременни разработки като автомати M4A1 и G36C, картечници M249 SAW, и ръчни противотанкови комплекси Predator. 

Режимът на самостоятелна игра е страхотно орязан и ощетен - от една страна се играе на малък размер карти, от друга - липсва авиация, от трета - ИИ-то на ботовете е доста зле, а от четвърта - постиженията не влизат в досието на играча. Споменавайки за него няма как да го пропусна - всеки играч си има досие, в което се отбелязват постиженията му (убийства, пленявания на контролни точки, оказана медицинска или инженерна помощ и т.н.) В зависимост от тях той получава повишения, медали, значки и нашивки, с които на свой ред отключва различни оръжия. 

От ощетения сингъл става ясно, че основното предназначение на тази игра е мултиплейър. Тук вече са достъпни всички отключени оръжия и всички превозни средства. Самият мултиплейър може да е по локална мрежа, или през интернет. Нямам впечатления от локалната мрежа, така че ще споделя впечатленията си от играта по интернет. Опитах пиратските сървъри - откровено губене на време. Там се играе с кракове и чийтове, ако се опита човек да играе почтено - няма шанс за оцеляване освен ако е наистина добър в 3д шутърите (какъвто не съм). Затова играя на официалните сървъри, където наистина има шанс и за по-неопитни играчи да свършат нещо. Според разни слухове има начин да се подкара на официалните сървъри и пиратско копие на играта, но не знам как точно става - купих си играта в комплект с експаншъните. 

Самите експаншъни са 3 - Armoured fury (който добавя нови бронирани машини), Euro Forces (който добавя армията на Евросъюза) и Special Forces на който ще се спра по-подробно. Той всъщност може да се нарече по-скоро мод на играта, защото измества фокуса от редовната армия към специалните части. Фракциите, с които може да се играе са US Navy S.E.A.L.s, британските SAS, руските СпецНаз, MEC Special forces, Insurgents, и Rebels. Тук са добавени превозни средства като ATV, водни джетове и цивилни пикапи, специални оръжия като арбалет с въже, по което можете да се изкатерите или да се плъзнете надолу, гранати със сълзотворен газ и т.н.  

Като цяло играта с допълненията към нея е едно изключително забавно изживяване. Пресният пример - снощи седнах изморен и недоспал да разцъкам 15-20 минутки преди лягане. Легнах си над 3 часа по-късно, когато вече очите ми се затваряха и се чудех къде ще оставя картечницата като си легна.