вторник, 20 септември 2011 г.

Целувката

Още един стар мой разказ:



======================================================

Целувката

Двамата танцуваха прегърнати. Нежният блус заливаше притъмнената стая. Жоро притвори очи и се отдаде изцяло на усещането за прилепеното до него тяло. Имаше чувството че стаята не съществува, че са престанали да съществуват и другите две двойки. Съществуваха само той, Диана и музиката. За първи път танцуваше с нея. Всъщност за първи път говореше с нея, макар че учеха заедно вече три години, но до този момент не бяха разменяли повече от две-три думи като “Здравей”, “Къде ни е следващият час” и т.н. Не че не искаше, но винаги досега когато искаше да я заговори, Жоро блокираше и не занаеше какво да и каже. Но този път беше говорил с нея и усещаше че не и е напълно безразличен.


Диана грееше от щастие. Най-после Жоро беше с нея. Тя беше влюбена в него от момента в който го видя за първи път – с развяната му от вятъра дълга коса, черния кожен шлифер, китарата в ръцете му... Властелинът на сцената, излъчващ увереност и достойнство. Това я привлече. А после, когато разбра колко учудващо срамежлив е той в действителност се влюби истински. Знаеше че той страшно много я харесва, и знаеше че никога няма да се осмели да направи първата стъпка. Знаеше също така, че ако тя се опита да го заговори просто няма да знае какво да каже. И най-после тази вечер чудото беше станало. Може би благодарение на алкохола, който ги бе освободил от задръжките им, подпомогнат от факта, че бяха единствените присъстващи без “половинки”. Най-после бяха разговаряли. Говориха за обикновените неща от живота, и тя беше учудена колко зряло разсъждава той за своите осемнайсет години.

Петя танцуваше с приятеля си и при всяко завъртане хвърляше по един поглед на Жоро и Диана – и двамата със затворени очи, притиснати един до друг, изглеждаха така сякаш не могат и не искат да се пуснат. Тя знаеше, че и двамата са влюбени един в друг – Дияна беше споделяла с нея, а на Жоро му личеше от километри, въпреки, че се мъчеше да го прикрие. Всъщност се справяше добре, но все пак тя беше израстнала с него, бяха съседи откакто се помнеха и пак оттогава бяха по-близки приятели отколкото биха били ако бяха брат и сестра. Затова Петя беше решила да вземе нещата в свои ръце и се постара така да организира купона, че да може да ги остави насаме. Видя щастието на лицето на Диана и се засмя.

-  На какво се смееш – попита я приятелят и. 
-  Виж Жоро и Диана – му прошепна – успях! 
-  Ама ти затова ли го направи тоя купон? 
-  Млъкни и ме целуни!
Блусът свърши, но на Жоро изобщо не му се искаше да пуска Диана. Изненадано установи че и тя не го пуска. Погледна я и и се усмихна.

-  Да се разкараме, а? 
-  Хайде! – отвърна радостно Диана.


***


Пълната луна осветяваше целия квартал. Жоро и Диана вървяха бавно и мълчаливо, прегърнати така сякаш всеки от тях се бе превърнал в част от другия.

Внезапно Жоро почувства остра болка в двете си слепоочия и със стон се срина на колене.

-  Какво ти е? – разтревожено приклекна Диана до него. 
-  Нямам представа... - изпъшка Жоро – Главата ми ще се пръсне.
Изведнъж, несъзнаващ какво става, Жоро се хвърли напред, сграбчи Диана за раменете и впи издължилите се кучешки зъби в нежната и шия.


***


-  Ох, постоянно се притеснявам. – изрече за кой ли път жената, нервно разхождаща се напред-назад. 
-  Не се безпокой, мила. – с усмивка изрече мъжът, който седеше във фотьойла с вестник в ръцете си – Жорето вече не е малък, а и все пак е наш син. Сама знаеш че е дошло времето да усети вкуса на кръвта.
И той се усмихна, разкривайки дългите си кучешки зъби.