петък, 13 декември 2013 г.

Добавяне на потребител в RHEL

Продължавам със споделянето на малкото си опит в Линукс. Този път ще добавям потребител в системата.

Стъпка 1: useradd terranmarine
С useradd създавам потребител, в случая terranmarine с всички опции по подразбиране. Малко по-долу ще публикувам списък на възможните допълнителни опции

Стъпка 2: passwd terranmarine
С passwd указвам, че искам да сменя текущата парола на даден потребител. В случая terranmarine е току-що създаден и все още няма парола, така че от мен не се изисква да въведа досегашна, а само новата:

Changing password for user terranmarine.
New password:
Retype new password:

С това потребител terranmarine е създаден и му е зададена парола. Вече мога да се логна с него:

login as: terranmarine
terranmarine@xxx.xxx.xxx.xxx's password:
[terranmarine@mayvena ~]$ 

Той обаче е създаден с всички настройки по подразбиране. Какви са те може да се види с:

useradd -D

Примерен резултат:

[terranmarine@mayvena ~]# useradd -D
GROUP=100
HOME=/home
INACTIVE=-1
EXPIRE=
SHELL=/bin/bash
SKEL=/etc/skel
CREATE_MAIL_SPOOL=yes

[terranmarine@mayvena ~]#

При създаването му можех да използвам някои от следните параметри:

-c 'коментар' - в кавичките може да се постави какъвто и да е текстов коментар, често се използва за името на потребителя
-d <домашна_директория> - директория, която да се използва за потребителя вместо /home/<потребителско име>
-e <дата> - дата, на която да се деактивира потребителският акаунт. Използва се формат ГГГГ-ММ-ДД
-f <дни> - брой на дните, след изтичането на валидността на паролата, когато акаунтът ще се деактивира. Ако се посочи 0, той ще бъде деактивиран веднага след изтичането на паролата. Ако се посочи -1, той няма да бъде деактивиран
-g <група> - име или номер на потребителската група по подразбиране за потребителя. Не мисля че е нужно да се споменава, но тя трябва да съществува към момента на създаване на потребителския акаунт
-G <група>[, група_2, ...] - списък с допълнителни (разделени със запетайка) групи, на които потребителят е член.
-m - да се създаде домашна директория за потребителя ако не съществува
-M - да не се създава домашна директория за потребителя
-n - да не се създава частна група за потребителя (това нямам идея какво ще рече :D )
-r - да се създаде като системен акаунт с UID по-малко от 500 и без домашна директория
-p <парола> - парола, криптирана с crypt
-s <шел> - шел, използван от потребителя, по подразбиране е /bin/bash
-u - номер на потребителя, трябва да е уникален и по-голям от 499


вторник, 15 октомври 2013 г.

Смяна на hostname на RHEL машина

Цялата си компютърджийска кариера съм прекарал като Windows потребител. Наскоро обаче реших че искам да си направя домашен уеб сървър - най-вече за разработка, но и за хостване на неща, които не е нужно да имат 100% ъптайм. Тъй като обаче искам да ми е достъпен отвсякъде и по всяко време, реших да направя машината с Red Hat Enterprise Linux. Като много начеващ в Линукс обаче, правя глупости и едно от нещата, които омазах, се оказа hostname. Тъй като обаче твърде много съм се блъскал по тази машина, не ми се щеше да преинсталирам заради единия хост, така че се разрових за информация по въпроса. Решението, което открих е адски просто и се състои от няколко елементарни стъпки:

Стъпка 1: vi /etc/sysconfig/network

Стъпка 2: Променя се стойността на HOSTNAME на желаната:

NETWORKING=yes
HOSTNAME="new.host.name"


Стъпка 3: Запис и изход с :wq

Стъпка 4vi /etc/hosts
Стъпка 5: Променя се необходимото (обърнете внимание, че за разделител се ползва табулация):

192.168.0.100   new.host.name     # Added by NetworkManager
127.0.0.1       new.host.name     localhost.localdomain   localhost
::1     new.host.name     localhost6.localdomain6 localhost6

Стъпка 6Запис и изход с :wq
Стъпка 7: рестарт с shutdown -r now


Всичко това беше свършено с root, макар да знам че е лоша практика. Така или иначе предполагам че за повечето стъпки ще е нужно sudo. Според някои източници на стъпка 7 е достатъчно service network restart, но не съм го тествал по този начин. 


вторник, 18 юни 2013 г.

Защо протестира един социалист

Никога не съм криел левите си убеждения. Смятам се за социалист, защото вярвам в колективната отговорност, която като общество носим за всички членове на същото това общество, които са изтеглили късата сламка - болните, родените в семейства с по-малко възможности, каръците, изгубили работата си заради проблеми в конкретен бранш и т.н.
Теоретично би трябвало да се радвам че в момента властта е в ръцете на коалиция, съдържаща една по дефиниция лява и една лявоцентристка партия. Същевременно протестът е насочен срещу именно тази коалиция, и по-голямата част от протестиращите недвусмислено се самообявяват като привърженици на десни партии. Логиката говори, че аз нямам място на този протест. Аз обаче съм там. И няма да се откажа докато това правителство не бъде свалено.
Разбира се тук идва момента да отговоря на въпроса, който поставих още в заглавието. Причината е проста - БСП не е лява партия и не е била такава поне откакто Сергей Станишев е начело. Самият той е отявлен лъжец, което е лесно доказуемо - нееднократно той е заявявал пред представители на медиите, че по времето, когато беше премиер не е имало спиране на финансиране по европейски програми. Ето пример за такова изказване: http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/03/20/2026222_bsp_pri_nas_niamashe_spreni_evrofondove_a_zaradi_gerb/
Същевременно ето и доказателството за тази негова нагла лъжа: http://bnt.bg/bg/news/view/786/sergej_stanishev_za_sprenite_sredstva_po_far
Друг пример са настоящите опити за манипулация на закона, само и само да може да бъде запазено депутатското място на Делян Пеевски - с опитите противоконституционно да бъде отменено назначението му, парламентарните групи на БСП и ДПС категорично доказват, че в името на целите си са готови да потъпчат всеки закон. Как мога да имам доверие на политици, които не признават върховенството на закона? Които си позволяват да лъжат най-нагло избирателите си (то е ясно, че всички лъжат, но техните лъжи се доказват с минута ровене из Гугъл - което говори, че са или безмерно нагли, или отчайващо некадърни)?
Именно затова не БСП не само изгуби моя глас, а си спечели враг в мое лице. Затова протестирам. И затова на неизбежните предсрочни избори няма да им дам гласа си.

вторник, 4 юни 2013 г.

Ремонт на бас китара Орфей - началото.

От доста време вкъщи се мотае една много очукана стара бас китара Орфей. Най-после преди около седмица реших да се науча да свиря на нея. Речено - сторено: разрових се из мрежата, харесах си уроци и почнах упражнения. За нещастие се оказа, че ключовете ми са в доста лошо състояние и се налага преди всяко упражнение да настройвам баса. И така при третото настройване една струна каза "Твърде стара съм за това!" и се скъса... При което на мен ми прекипя и реших освен смяната на струни и ключове, да причиня и един основен ремонт на това добиче. Разбира се освен ремонт на всеки проблем, който има по изстрадалия бас, ще има и сериозни козметични промени.

Сегашното състояние накратко:
1. Бриджът е ръждив, някои от отворите за регулиращи болтчета са с изядена резба.
2. От пикгарда има останало малко парченце, на което е сложена буксата. Самото парченце е хванато с поне 6мм видия за дъното на кухината за електрониката, която се подава леко отзад.
3. Останалата част от кухината е покрита с изолирбанд 
4. Ключовете също имат наченки на ръжда
5. Боята е олющена, мазано е с друга боя, за да замаже голото дърво, но без да се свалят останките на старата
6. Единият адаптер е само за да запълва кухината - не е свързан изобщо, а другият, който очевидно не е за този бас, е хванат с видии за парче дебел фазер, което на свой ред е залепено за дъното на кухината (още не съм разглобил и не знам дали е залепено или е хванато по някакъв друг начин)
7. Потенциометри просто няма
8. Пластинката, която покрива отвора за достъп до тръс рода и стои в основата на главата също липсва.
9. Липсват последните две прагчета и фингърборда между тях е дялан по отвратително грозен начин
10. Вдлъбнатините за струните по нъта явно са разширявани на ръка с нож или нещо подобно, тъй като са адски криви. Самият нът също е много очукан.

Ето и илюстриращ снимков материал: 








Това, което смятам да направя по баса:
1. Сваляне на старата боя и пребоядисване - никога не съм харесвал жълто-кафевия сънбърст, така че няма да се опитвам да го пресъздавам; решил съм да правя баса яркочервен, с две успоредни бели ивици, минаващи под струните.
2. Изработка на пикгард. Смятам да направя доста минималистичен пикгард, само колкото да покрива кухината за електрониката и адаптерите. Ще е от хромирана ламарина - намерих координати на фирма, която хромира неголеми метални детайли на приемливи цени, и това ми позволява да развихря концепцията, която мисля - комбинация от яркочервен лак и хром, с акцентиращи бели ивици, вдъхновено от американските muscle cars.
4. Потенциометри с тези врътки: http://www.ebay.com/...984.m1497.l2649
6. Нови адаптери: http://www.ebay.com/...984.m1497.l2649
7: Нови ключове: http://www.ebay.com/...984.m1423.l2649
8. Избелване на фингърборда - от годините са се наслоили гнясове и дървото е станало на петна
9. Нова плочка за тръс рода - изкована в подходящата форма и хромирана.
10. Лека промяна на формата на главата на грифа - ще изрежа едно триъгълно парченце от средата, колкото да не е тази лопатовидна форма, ще се получи нещо като два рога. Смятам и да я боядисам в същото червено като тялото.
11. Смяна на прагчетата, тъй като сегашните са доста износени.
12. Ако успея да се справя - боядисване в яркочервено на точките на грифа
13. Смяна на нъта.

Очаквайте в следващата част - започване на същинската работа.
P.S. Ще се радвам ако някой ми каже българските наименования на китарните части като пикгард, фингърборд, нът и т.н. - научил съм ги от англоезични форуми, а и по нашенските обикновено се използват така.