вторник, 20 юли 2010 г.

Remote support инструменти - част 1 - Remote Desktop

Прочетох този пост в блога на Виктор Маринов, и той ме вдъхнови да напиша нещо като съпоставителен анализ на инструментите за отдалечен достъп, които съм ползвал (и ползвам) през последните няколко години. Те не са особено много, но всеки от тях си има своите особености, които го правят подходящ за едни случаи и не толкова добър за други. Става дума за вграденият в Windows XP Professional Remote Desktop (от линка може да се изтегли версия за предходните версии на Windows), RAdmin, Mikogo, TeamViewer и GoToAssist.

Подредбата е не съвсем случайна - това е редът в който съм се запознал с тези инструменти, и практически редът, в който откривайки недостатъци на един съм търсил решение с използването на друг. Изключение прави GoToAssist, който започнах да използвам заради вече наложена фирмена политика на новото ми работно място.

Първи по хронологичен ред е Remote Desktop, често съкращаван по името на протокола, който използва, като RDP. Неговото основно преимущество са ниските му изисквания по отношение на скоростта на мрежовата връзка. Едновременно предимство и недостатък (в зависимост от средата, в която се използва) е методът за аутентикация, който се използва - windows потребител, който има права за логин на отдалечената машина. Това може да бъде недостатък в случаите, когато отдалечената машина не принадлежи на организацията, тъй като е нужно да се създаде потребител в операционната система, който да има права за логин, или да се иска потребителското име на човека, на когото се указва помощ. От друга страна този метод за аутентикация е изключително удобен в корпоративна среда, когато всички компютри са част от един домейн и е достатъчно с еднократна настройка на политиките в домейна да се дадат права на служителите от отдела по поддръжка да се логват със собствените си потребителски имена и на отдалечените машини. Преимущество на този метод е и това, че на обикновените потребители може да се отнемат правата за инсталация на софтуер (което прави корпоративната мрежа много по-сигурна), а на хората от поддържката да се дадат администраторски права върху обслужваните работни станции.

В случаите, когато би било от полза клиентът да покаже на служителя от поддръжката какъв е проблема, RDP не е приложим - в общия случай само един потребител може да е логнат на машината, като останалите виждат само екрана, в който им се иска потребителско име и парола. Ако поддържаната машина е с Windows Server 2003 или по-късен, потребителите, които са логнати могат да са повече, но отново никой от тях не вижда какво правят другите. Това прави невъзможна употребата на RDP и за обучителни цели.

Нерядко неопитните администратори срещат затруднения да позволят свързването на компютри извън тяхната мрежа чрез RDP към поддържани машини в мрежата. Най-често причината е неправилно настройване на рутер или файъруол, който блокира необходимия порт. По подразбиране RDP използва порт 3389, но може да се използват и други налични портове, като служителят от поддръжката трябва да укаже използвания порт като към името или IP адреса на поддържаната машина трябва да добави двоеточие, последвано от номера на порта, например: 192.168.1.1:22229

Самото настройване на работна станция да приема входящи RDP заявки не е сложно и се състои от следните стъпки:


  1. Кликнете с десен бутон върху My Computer


  2. Изберете Properties


  3. Изберете таб Remote


  4. Сложете отметка на Allow users to connect remotely to this computer


  5. Натиснете бутона Select remote users... и използвайте отворилият се прозорец за да добавите потребителите, които ще имат право да се свързват отдалечено към този компютър
Това изчерпва краткото представяне на RDP. В следващата статия от поредицата ще се спра на RAdmin и различията му с RDP.

сряда, 14 юли 2010 г.

Неграмотен етикет

Пореден сблълък с неграмотността в родната ни действителност:

Тук обаче са искрено убедени в правотата си, тъй като са повторили грешката и по-нататък:

понеделник, 12 юли 2010 г.

CQ, CQ, тук LZ1HAK, приемам...

CQ, CQ, тук LZ1HAK, приемам...

Накратко - миналата седмица получих писъмцето с опознавателния си знак, а днес отидох до КРС на Гурко 6 за да си получа лиценза. За момента разполагам само с една скромна носима Puxing 888, но с читава антена би трябвало да мога да работя с нея в 430 мегахерцовия диапазон поне на първо време. Засега търся подходящи антени из нета, като ми се ще да направя 5-елементно Яги, но все още не съм решил окончателно - съветват ме и за вертикална антена заради кръговата и диаграма. В някой следващ пост ще пиша какъв е прогресът по темата.

73!

Телеграфия

За най-надежден метод в радиокомуникациите се смята телеграфията - предаването на данни чрез морзов код. Разработен от Самюър Морз през 1836 година за създадения от него телеграф, този метод за кодиране на буквите чрез по-дълги и по-къси сигнали се нуждае от изключително малка мощност за да може да бъде излъчен и е по-устойчив на смущения от който и да е друг метод за електронна комуникация.

Макар да изглежда сложен, този код е създаден за да позволява висока скорост на предаване на текст и нерядко опитните радисти са способни да предават и приемат по 30 думи в минута.

При предаването на морзов код има приет стандарт за кодиране на буквите - тирето е с дължина, колкото три точки, разстоянието между тиретата и точките формиращи една буква е колкото една точка, разстоянието между буквите е колкото три точки, а разстоянието между думите - колкото седем точки.

Ето го и самият код:
А .-
B -...
C -.-.
D -..
E .
F ..-.
G --.
H ....
I ..
J .---
K -.-
L .-..
M --
N -.
O ---
P .--.
Q --.-
R .-.
S ...
T -
U ..-
V ...-
W .--
X -..-
Y -.--
Z --..

1 .----
2 ..---
3 ...--
4 ....-
5 .....
6 -....
7 --...
8 ---..
9 ----.
0 -----

Реших, че покрай радиолюбителството ще ми е полезно и нужно да знам морзов код, така че се поразтърсих и попаднах на интересен сайт, където има доста добри уроци: http://lcwo.net/. Ще видим колко добре ще се справям и каква скорост ще успея да постигна.