Бисери от Топ Гиър

Преди известно време публикувах събрани съчинения на Буги Барабата. Сега продълбжавам поредицата с култови бисери на Джеръми Кларксън от Топ Гиър:




1. „Не би могло да дръпне мазна пръчка от задника на прасе.” Джеръми Кларксън за Порше Бокстeр
2. „Смятам Ферари за умалена версия на Господ!”
3. „Когато обсъждали на какво наподобява звука от Мерцедес – Макларън SLR, британските инженери от Макларън казали, че звучи като Спитфайър. Но немците от Мерцедес казали „Не! Не! Звучи като Месершмит”. Всички те грешат. Звучи като бога на бурите, който драска с нокти.”
4. „Съжалявам, но да имаш Астън Мартин DB9 на алеята и да не го караш е нещо като да имаш Кийра Найтли в леглото си и да спиш на дивана в хола. Дори да имаш половин скротум, това няма да се случи.”
5. „Скоростта не е убила никой, внезапно спрял на едно място. Тя те отнася”
6. „Кьонигсег казват, че ССХ е по-комфортен. По-комфортен от какво? Да бъдеш наръган?”
7. „Господ може и да е направил света за шестдни, но докато е почивал на седмия, помощникана Луцифер Балзибъб е изскочил от някъде и е създал това място.” Джеръми Кларксън за Детройт.
8. „Да притежаваш TVR е като да имаш мечка. Това значи, че е страхотна, докато не ти откъсне главата, което тя ще направи.”
9. „Обадих се на Джей Кей от Джамирокуай, който има едно такова и го питах „Ще ми заемеш ли твоето?” Той каза, да, но само ако му заема дъщеря ми, тъй като струвала толкова.” Джеръми Кларксън за Ферари Енцо
10. „Виждал съм гангренясали рани, които са изглеждали по-добре от това”. Джеръми Кларксън за Порше Кайен.
11. „Климатикът в Ламборджинитата вероятно се захранва от астматик, който се е сгънал в таблото и духа със сламка.”
12. „Ако някога страдам от безсъние, просто поглеждам снимка на Тойота Камри и вече съм долу.”
13. „Ако планирате да си вземете БМВ 6-та серия, препоръчвам да включите на задна скорост и да напуснете къщата на приятелите си, без те да видят задницата на колата.
14. „Американците изнасят лекции по демокрация на света, но не дават да се изключи тракшън контрола!” Джеръми Кларксън за Шевролет Корвет.
15. „Мисли за нея като за Анджелина Джоли. Чувал си, че е луда и яде лепило за тапети. Ама пак ще се пробваш, нали?” Джеръми Кларксън за Алфа Ромео Брера.
16. „Това е Рено Испейс, вероятно най-добрия ван. Не че това е нещо, за което трябва да се тръби … Това е като „О, божичко, пипнах сифилис, най-добрата от венерическите болести!”
17. „Звучи като Бари Уайт, който яде оси.” За Мерцедес Бенц CLS55 AMG.
18. „По-скоро бих отишъл на работа на ръце, отколкото във Форд Галакси. Който и да е създал тапицерията на тази кола е имал фиксация на тема карфиол. По-скоро бих си направил вазектомия, отколкото да платя за Форд Галакси”.
19 „Не разбирам бус лентите. Защо бедните хора трябва да стигат по-бързо от мен?”
20. „Състезателните коли, произведени за употреба на пътя никога не са ставали. Те са нещо като да направиш хардпорно и след това да го монтираш така, че да бъде показвано в британските хотели. Приключваш с половинчасово гледане на потното лице на някакъв мъж.”

Целувката

Още един стар мой разказ:

======================================================

Целувката

Двамата танцуваха прегърнати. Нежният блус заливаше притъмнената стая. Жоро притвори очи и се отдаде изцяло на усещането за прилепеното до него тяло. Имаше чувството че стаята не съществува, че са престанали да съществуват и другите две двойки. Съществуваха само той, Диана и музиката. За първи път танцуваше с нея. Всъщност за първи път говореше с нея, макар че учеха заедно вече три години, но до този момент не бяха разменяли повече от две-три думи като “Здравей”, “Къде ни е следващият час” и т.н. Не че не искаше, но винаги досега когато искаше да я заговори, Жоро блокираше и не занаеше какво да и каже. Но този път беше говорил с нея и усещаше че не и е напълно безразличен.

Диана грееше от щастие. Най-после Жоро беше с нея. Тя беше влюбена в него от момента в който го видя за първи път – с развяната му от вятъра дълга коса, черния кожен шлифер, китарата в ръцете му... Властелинът на сцената, излъчващ увереност и достойнство. Това я привлече. А после, когато разбра колко учудващо срамежлив е той в действителност се влюби истински. Знаеше че той страшно много я харесва, и знаеше че никога няма да се осмели да направи първата стъпка. Знаеше също така, че ако тя се опита да го заговори просто няма да знае какво да каже. И най-после тази вечер чудото беше станало. Може би благодарение на алкохола, който ги бе освободил от задръжките им, подпомогнат от факта, че бяха единствените присъстващи без “половинки”. Най-после бяха разговаряли. Говориха за обикновените неща от живота, и тя беше учудена колко зряло разсъждава той за своите осемнайсет години.

Петя танцуваше с приятеля си и при всяко завъртане хвърляше по един поглед на Жоро и Диана – и двамата със затворени очи, притиснати един до друг, изглеждаха така сякаш не могат и не искат да се пуснат. Тя знаеше, че и двамата са влюбени един в друг – Дияна беше споделяла с нея, а на Жоро му личеше от километри, въпреки, че се мъчеше да го прикрие. Всъщност се справяше добре, но все пак тя беше израстнала с него, бяха съседи откакто се помнеха и пак оттогава бяха по-близки приятели отколкото биха били ако бяха брат и сестра. Затова Петя беше решила да вземе нещата в свои ръце и се постара така да организира купона, че да може да ги остави насаме. Видя щастието на лицето на Диана и се засмя.

-  На какво се смееш – попита я приятелят и. 
-  Виж Жоро и Диана – му прошепна – успях! 
-  Ама ти затова ли го направи тоя купон? 
-  Млъкни и ме целуни!
Блусът свърши, но на Жоро изобщо не му се искаше да пуска Диана. Изненадано установи че и тя не го пуска. Погледна я и и се усмихна.

-  Да се разкараме, а? 
-  Хайде! – отвърна радостно Диана.

***

Пълната луна осветяваше целия квартал. Жоро и Диана вървяха бавно и мълчаливо, прегърнати така сякаш всеки от тях се бе превърнал в част от другия.

Внезапно Жоро почувства остра болка в двете си слепоочия и със стон се срина на колене.

-  Какво ти е? – разтревожено приклекна Диана до него. 
-  Нямам представа... - изпъшка Жоро – Главата ми ще се пръсне.

Изведнъж, несъзнаващ какво става, Жоро се хвърли напред, сграбчи Диана за раменете и впи издължилите се кучешки зъби в нежната и шия.

***

-  Ох, постоянно се притеснявам. – изрече за кой ли път жената, нервно разхождаща се напред-назад. 
-  Не се безпокой, мила. – с усмивка изрече мъжът, който седеше във фотьойла с вестник в ръцете си – Жорето вече не е малък, а и все пак е наш син. Сама знаеш че е дошло времето да усети вкуса на кръвта.
И той се усмихна, разкривайки дългите си кучешки зъби.

SWTOR - най-после преордер

Star Wars: The Old Republic най-после е пусната за предварителна поръчка. Цената в Амазон е $59.95. Все още от Пулсар не са я пуснали, но до официалната дата на излизане - 31.12.2011 има достатъчно време за да започнат и те да я предлагат. А и тъкмо време за ъпгрейд на хардуера - официално обявените изисквания са следните:

OS

Windows XP, Vista/7 

CPU

AMD Athlon 64 X2 Dual-Core 4000+ or better · Intel Core 2 Duo Processor 2.0GHz or better

RAM

Windows XP: 1.5GB · Windows Vista and Windows 7: 2GB · PCs using a built-in graphical chipset, 2GB RAM recommended. 

Video

ATI X1800 or better* · nVidia 7800 or better* · Intel 4100 Integrated Graphics or better* 

DVD-ROM

8x or better *Minimum of 256MB of on-board RAM and Shader 3.0 or better support.


Както се вижда, изискванията не са фрапиращи, и реално само хората с антикварни компютри като мен ще се нуждаят от ъпгрейд за да я подкарат. 

Усилвател

Преди известно време се сдобих с чифт прилични тонколони - старо производство, предполагам правени някъде през 80-те, но вадещи доста приличен звук. Смятах да ги използвам за озвучаване на компютъра си, но се оказа, че нямам подходящ усилвател. Тъй като съм верен поддръжник на почина "Направи си сам" се поразрових за схема, която би ми свършила работа и открих една изключително подходяща за нуждите ми на сайта на силистренския радиолюбителски клуб.

Конкретното решение е реализирано с една интегрална схема TDA 1553, производство на Philips, а самата схема е ето това простичко нещо:

Решението е доста евтино - единственият малко по-скъп компонент е самата интегрална схема, която струва 12 лева, като заедно със стерео потенциометъра за регулиране на усилването, панела с клеми за свързване на тонколоните, кутийка, букса за включване на слушалки и останалите дреболии, цялостната сума на елементите отиде до 20 лева.

На схемата не е показано захранването, но реализацията му е елементарна - подходящ трансформатор, грец и някой по-големичък електролитен кондензатор за филтрация. Тъй като съм си леко параноичен (а и не успях да побера читав по размери радиатор в кутията), добавих и малък вентилатор от древна видеокарта, който да обдухва радиатора на интегралната схема. Разбира се не можеше да се мине и без едно светодиодче, което да показва кога усилвателят е включен :) Скоро ще добавя и снимки на готовото изделие.

LARP

Споменавал съм и по-рано, че имам доста хобита и лесно се паля по нови. Едно такова хоби, с което се занимавам от скоро е LARP. Какво е това ли - съкращението означава Live Action RolePlaying или на български - Ролева игра на живо. 

Както в настолните ролеви игри, така и тук, всеки играч поема ролята на персонаж, най-често измислен от него самия, със своя история, характер и особености. Разликата обаче е, че всичко става не в главите на играчите, а на живо - т.е. когато искаш персонажът ти да се промъкне някъде - просто го правиш по начина по който би искал той да го направи. Разбира се това обуславя някои различия спрямо настолните ролеви игри - например играч, който не е добър бегач, не би могъл по чисто физически причини да изиграе бърз и подвижен елф например. 

Друга важна разлика спрямо настолните ролеви игри е това, че тук е нужно човек или да е сръчен, или да разполага с пари. Суровата действителност е такава - за да можеш да се облечеш като персонажа си, трябва да разполагаш с инвентар, цената на който може да се окаже неприятно висока, ако си вързан в ръцете и се налага да разчиташ на други за изработката на инвентара си. Елементарен пример мога да дам с едно най-обикновено наметало с качулка, което изработих за първия си фентъзи ЛАРП - за него отидоха около 40 лева за материали (3 метра дебел вълнен плат, малко естествена кожа за поръбване и за закопчалка и конопена връв за шиене). За ушиването на това наметало ми бяха нужни няколко часа, което прави още да речем двайсетина лева за труд ако трябва да се даде на шивач. Разбира се, когато правех това наметало не бях открил някои алтернативни източници на материали, които пък при добра импровизация могат чувствително да намалят цената - например наскоро от един магазин за дрехи втора употреба се сдобих с 15 колана за огромната сума от един лев :). Но стига толкова за инвентара - на него ще се спра по-подробно в по-нататъшни статии, а сега бих искал да се спра по-скоро на ролевия аспект от играта.

Разбира се инвентара е важен, доколкото той помага да се "влезе във филма", но ключовото в случая е въображението и способността да се превъплътиш в персонажа си. Едно от нещата, които са от много голяма полза за вживяването е предварително измислената история на самия персонаж - описването и, както и доизглаждането и, помагат на играча да почувства конкретния персонаж, да усети какво е това, което го движи, начина му на мислене и начина по който персонажът възприема света. Това дава възможността по време на игра действително да се превърнеш в персонажа си.

В по-предишния абзац споменах за фентъзи ЛАРП. Това уточнение беше необходимо, тъй като ЛАРП може да се играе във всякакъв сетинг - фентъзи, исторически, фантастика... Първият ЛАРП на който присъствах бе пост-апокалиптична история, вдъхновена от "Пикник край пътя" на братя Стругацки. Там използвах вече наличната си еърсофт екипировка и оръжие, но за следващия на който бях - фентъзи боен ЛАРП трябваше спешно да се сдобия с инвентар, с който да не изглеждам не на място. Разбира се нямах времето за изработка на каквато и да е броня, затова си уших табарда и наметало - това бе достатъчно, за да имам горе-долу приличен фентъзи вид. Следващото нещо на дневен ред бе въоражението. Нямах представа какво ще ми е по-удобно, така че си направих боен чук и меч (в последствие се оказа, че именно чукът е оръжието за мен), както и голям щит. Към всичко това добавих и нещо като ножница за меча и клуп за носене на чука на колана, както и малка кожена чантичка, отново за колана, в която да прибера ключове, телефони и т.н. По този начин, изработвайки малко на брой неща, успях да се екипитам подобаващо.

И тук стигаме до едно от ключовите качества за един играч - способността да импровизира. Това умение е необходимо както при изработката на екипировка, така и по време на самата игра - все пак не бива да се забравя, че сценарият не е предварително написан и цялата игра си е сто процентова импровизация.

За финал - няколко снимки от ЛАРПове, на които съм бил: