сряда, 26 февруари 2020 г.

Мамо, мамо, дават ме по телевизора :D

Винаги съм имал известен интерес към актьорската професия. Никога не е бил достатъчно сериозен, за да обмисля кариера в тази посока, но неведнъж съм си представял как аз бих изиграл дадена роля. Все пак и основното ми хоби - ЛАРП-ът е в голяма степен именно влизане в роля. Затова когато преди няколко години чух, че bTV са обявили конкурс за непрофесионални актьори за сериала си "Истински Истории" си казах "Защо пък не" и изпратих исканите снимки.

Скоро след това ме извикаха на кастинг. Нямах представа какво да очаквам и разбира се бях нервен. Поканиха ме в просторен офис, сложиха ме да седна на един стол, направиха ми няколко снимки, разпитваха ме за разни подробности от типа на "Задължително ли трябва да носиш очила или можеш и без тях", "Кой номер обувки носиш", "Би ли си подстригал косата ако е нужно за ролята" и т.н. Докато отговарях, забелязах, че на отсрещното диванче седи едно не по-малко изнервено момиче. Когато въпросите приключиха я извикаха и ни казаха:

 - Сега, искам да ви видя как можете да се справите в роля. Представете си, че сте двойка, живеете заедно от няколко години, ти си изключително ревнив, а ти се прибираш пияна след полунощ. Искам да видя скандал.

Аз моментално се отприщих - почнах я с крясъци "Ти знаеш ли кое време е ма! Къде ходиш до сега?" и тем подобни вариации по темата. Момичето светкавично включи на скорост и почна да играе някакви хлипания, мънкане, страх... Не че се хваля, ама се получи естествено. Покрещяхме си докато провеждащият кастинга ни прекъсна с думите "Абе пич, какво направи ти бе! Аз се уплаших, че ще я запукаш с шамарите!"

Тръгнах си доволен и вече си представях бъдеще в Холивуд :D Минаха обаче няколко месеца и бях успял вече да забравя за цялата сага, когато ми звъннаха с въпроса дали мога да се явя на кастинг в еди-колко си часа на другия ден. Нямаше начин да пропусна, пуснах си отпуск за съответния ден и отидох на адреса, който ми дадоха. Когато отидох, заварих групичка от десетина души със сценарии в ръце, които четяха усилено и един млад мъж, който периодично караше различни от тях да четат различни сегменти. Както по-късно разбрах, това беше режисьорът на съответния епизод, който ми каза: 
 - Я отвори на еди-коя си страница, и разиграй с нея - посочи едно момиче - тоя кадър.
На въпросната страница имаше диалог, ориентирах се набързо и започнах да импровизирам някакви емоции по репликите. Бяхме успели да разменим само няколко фрази, когато режисьорът се обърна към човека до него и каза:
 - Мисля че намерихме Хари. 

Дадоха ми копие на сценария, казаха ми на уречената дата да дойда в Борисовата градина, да си нося поне няколко ката дрехи, раница, шапки и т.н. аксесоари, с чиято помощ да мога да променя визията си, тъй като между различните сцени е изминало различно време и няма логика да съм облечен по един и същ начин. Вечерите на следващата седмица прекарах в зубрене на репликите и изиграването им по всевъзможни начини.

На сутринта на въпросния ден отидох където ми казаха, мъкнейки един огромен вързоп дрехи. Запознах се с екипа - момичето, което отговаряше за гардероба изпадна във възторг като видя как съм се подготвил, а гримьорката объркано възкликна "А! Ама аз мислех, че ще трябва да те подмладявам за ретроспекциите, а то всъщност ще трябва да те състарявам за кадрите в наши дни..."

Започнаха се едни безкрайни повторения на кадри - "Добре беше, ама пробвай да вървиш малко по-бързо", "Ама походката ти е все едно ще набиеш някой, не забравяй, че персонажът ти е свит и неуверен!" и т.н. За два дни сменихме няколко локации, на които снимахме, всеки от снимачните дни продължи по около 14 часа, в края на всеки от които бях скапан и изцеден, но исках още, защото цялото изживяване беше адски забавно. Ще спомена няколко по-интересни момента:

В една сцена моят персонаж е при психоложка. Кадърът се заснема над рамото ми, така че аз спокойно си чета репликите от сценария, поставен на коляното ми, докато психоложката трябва да рецитира репликата си наизуст. Тя ми казва нещо, на което моят отговор е "И какво трябва да направя?", при което тя, без да излезе от сериозната роля дори за момент, отговаря с "Че еба ли му майката?". След няколко секунден шок целият екип избухва в смях, докато тя си припомня репликата.

В друга сцена моят персонаж е изгубил работата си и с едно кашонче лични вещи напуска офиса си. След заснемането на сцената операторът ми каза: "Пич, какъв беше тоя депрес бе, аз само като те гледах исках да си режа вените с лъжица!"

В трета сцена моят персонаж е депресиран и се тъпче. Връчиха ми сладолед и вафли. На режисьора му беше адски трудно да не се хили с глас на абсурдността на сцената.

В един друг момент на вратата на стаята се чука, аз трябва да отворя и да се сопна на майката на персонажа си. Жената всеки път подскачаше стреснато и си гълташе граматиката - презаснемахме тази сцена поне десетина пъти.

В една сцена трябваше персонажът ми да рови из Фейсбук. Някой обаче беше забравил да приготви профил за него, така че се наложи да сменя името си и да ползвам личния си профил. Само че не знаех, че има ограничение колко често може да се прави такава промяна, та няколко месеца си седях като Харалампи :D

Крайният продукт на цялото нещо може да бъде видян на две части в сайта на bTV:

https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-epizod-33-1-chast.html
https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-epizod-33-2-chast.html

За удобство съм го сглобил в един файл:



Мина време, приятелите ме бъзикаха на "Харалампи", консултантка в магазин за сватбени рокли ме разпозна когато избирахме рокля на жена ми и изобщо животът си вървеше с някои забавни детайли, когато ми звънна телефона. Беше режисьорът на този епизод, който ми предложи отново да участвам. Снимали нов сезон, имали роля за епизод, който вече било спешно да заснемат, но нямали подходящ човек за главната роля и той се сетил за мен и че ролята била точно като за мен.

Съгласих се разбира се - нямаше как да изпусна възможността за още от това изживяване. Този път снимките протекоха мъчително, защото имах буквално една вечер за учене на реплики. Повечето сцени се презаснемаха по маса пъти заради объркани реплики, някои сцени буквално са заснемани дума по дума. За съжаление от финалната версия е отпаднала сцената, която много ми се искаше да видя на екран - тази, в която моят персонаж яде бой от любовника на жена си.

След като снимките приключиха се започна голямото чакане да видим епизода. И както си чаках, разбрах, че въпросният сезон - Истински истории: Разводи е спрян заради ниска популярност. Много ме беше яд, че нямах шанса да видя какво се е получило.

С момичето, което игра ролята на съпругата на моя персонаж останахме във връзка във Фейсбук, и изведнъж, няколко години по-късно, когато аз отдавна бях отписал всякакъв шанс да видя това нещо, тя ми писа: "Пусни телевизора, дават нашия епизод!". Разбира се точно тогава се случи да съм на път и да не мога да пусна телевизор. Първата ми работа като стигнах вкъщи беше да погледна сайта на bTV и епизодът беше там:

https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-neudovletvorena-zhena-1-chast.html
https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-neudovletvorena-zhena-2-chast.html

И сглобеното видео:


Аз самият не съм особено доволен от представянето си в епизода, предният смятам, че се получи по-добре, но все пак - даваха ме по телевизора :D

Други такива участия не съм имал, макар че периодично ходя като статист в някакви неща - например би трябвало да се виждам като един от селяните в една сцена с нощно тайно погребение в "Останалото е пепел" с Асен Блатечки в ролята на Атанас Буров. Все още не съм гледал филма, така че нямам представа какво да очаквам :)

Едит: За съжаление от Ютюб свалиха втория епизод с мое участие заради нарушени авторски права. Ще го кача някъде другаде и ще обновя линка в най-скоро време, а дотогава може да се гледа в официалния сайт на bTV

четвъртък, 23 януари 2020 г.

Завръщане

Установих, че последната ми публикация в блога е от далечната 2014 година, и оттогава - нищо. Периодично съм започвал някакви статии, но всички си стоят на draft и или са вече ирелевантни, или отдавна съм забравил какво съм искал да кажа с тях, така че шансът да видят бял свят е почти нулев. Същевременно се случиха доста неща, които си заслужават разказването, така че започвам поредица от статии, в които ще опиша някои от най-важните и или интересни неща, случили се през последните 4 години. Линкове към всички статии ще има и в тази, като ще я обновявам с добавянето на всяка нова.

1. Ожених се :)
2. Сватбеното пътешествие
3. Даваха ме по телевизора :D (даже два пъти)
4. Сменихме колата
5. Смених бранша, в който работех до скоро
6. Пропих чай :D
7. Промених политическите си възгледи

сряда, 19 март 2014 г.

Малко материали за ЛАРП инвентар

Всеки ларпър се нуждае от материали, от които да изработва инвентара си. Някои от тях са лесно откриваеми и ги и има навсякъде, докато други могат да се окажат сериозен проблем. Ето списък с някои от по-трудните за намиране неща, и магазините, в които съм ги открил:

1. Шивашки нитове и капси. Има ги в Практикер, Бриколаж и т.н. магазини, но цените са такива, които биха накарали дори евреин да завиди на наглостта на определящите надценката. В София могат да се открият на съвсем приятните цени от 1 лев за пакет от 80 или 100 бр. (в зависимост от конкретния вид) в едно магазинче за обущарски материали на Пиротска. Схемата с това магазинче обаче е малко сложна, тъй като обикновено не работи, така че за да не губите време ето начина за достъп до него: тръгва се по Пиротска от К. Величков, на около 20 метра от дясната страна има малко зелено магазинче за обущарски материали, в което продава една жена. Влизате, казвате и, че искате нитове, капси, катарами и т.н. и тя се обажда по телефона на човека, който ще ви заведе до същинския магазин, ще го отвори и ще ви продаде всичко нужно. В тези две магазинчета освен капси и нитове има катарами, обущарски конец, шнур, различни видове кожа, лепила, ципове...
Ъпдейт: намерих и сайт на магазина. Уви електронен магазин няма, но предполагам има начин да се поръчат някои неща по мейл: http://halet-bg.com/

2. Олдскул железни нитове за зачукване. Единствените места, където открих такива на смислена цена са две:
2.1. онлайн магазина на Маркита (http://www.markita.net/). Разбира се цената за доставка обезсмисля поръчването на нитове, но пък ако така или иначе ще се поръчва нещо от там - вече си струва. За хората, живеещи в Пловдив има и реален магазин, в който могат да идат и да си напазарят нужното.
2.1. Железария на ъгъла на ул. Фортов път и ул. 109 в Люлин 1, София. Доста добре снабдена с всякакви крепежни елементи. За съжаление работното и време съвпада с моето, така че поне на мен ми е малко проблемно снабдяването от там, но все е нещо. И една забележка - ако се осмелите да потърсите размери, които ги няма в наличност, рискувате да отнесете сърдит поглед и тросване от страна на лелята, която продава ;)

3. Шпертплат. Определено по-добър материал за изработване на щитове от фазера, а и честно казано по моя преценка - най-добрият за ларпърски нужди. 4мм (най-тънкият, който съм открил) има наличен в магазин Вилаз (който представлява нещо като сиромашка версия на Бриколаж), в Люлин 2. Продава се на цели листове с размери 2400х1200мм като цената им беше около 24 лева на лист. По-изгодно е обаче в Ташев Галвинг, където пак се продава на цели листове, но цената е 16-18 лева на лист (според качеството) и освен това предлагат безплатно срязване на листа (ъпдейт - вече се плаща цена за срязване от порядъка на някакви стотинки на метър). Пак там има и по-дебели листи (6, 8, 10 и 12мм). Недостатък е мястото, тъй като не е лесно достъпно без кола - намира се на бул. "Климент Охридски" 68, което е на около километър от кръстовището с бул. "Андрей Ляпчев" в посока Околовръстното. Имат и онлайн магазин(http://www.tashev-galving.com/), който изглежда страхотно - предлагат доставка със Спиди, приемат разплащания с наложен платеж, ePay, PayPal, банков трансфер... Изобщо културно и модерно направено. Доколко обаче работи ефективно не мога да кажа, тъй като не съм ползвал самия онлайн магазин - не виждам смисъл да давам пари за доставка, при положение, че ми е по-бързо и лесно да ида с колата до там.

4. Американ - това е предпочитаният от мен плат за облепяне на щитове, за прототипиране на дрехи, които предстои да се правят от скъпи платове, както и за всякакви случаи, в които е нужен максимално евтин плат, без да е от значение как изглежда. Има го в повечето магазини за платове, но най-евтиното, което съм открил е в едно магазинче, намиращо се на втория етаж на леко позапуснат търговски център до супермаркет Фантастико на ул. Александър Паскалев в Младост 4. Струва само 3.50 лв за линеен метър, като ширината е 220 см. Може да се поръча и онлайн от http://www.model73.com/

5. Платове - нерядко ходя на лов за материали по магазините за дрехи втора употреба и съм попадал на наистина безценни съкровища. Проблемът с този подход е, че никога не знаеш какво ще намериш и дали изобщо ще намериш нещо, което да върши работа. Отделно че понякога са нужни количества от един и същ плат, каквито обикновено просто не се срещат по магазините за втора употреба. В такива случаи използвам магазин Какаду, до Лъвов мост, на бул. Сливница 186. Намирал съм платове на цени от порядъка на 3-4 лв/м, чудесна дебела вълна за зимни наметала на 12 лв/м, плътен памучен док, разнообразие от сатени и дамаски

6. Нееднократно за изработка на инвентар съм имал нужда от брезент. Големият проблем при търсенето му онлайн е, че масово под името "брезент" се предлагат винилови платнища за покриване на ремаркета. В крайна сметка попаднах на едно (и засега единствено) място, където не само има някаква информация за истински брезент от естествени материали, а дори има онлайн магазин: https://eshop.technotexbg.com/index.php?route=product/product&product_id=50

7. Друг подобен проблем имах с тапицерската вата - прекрасен материал за пълнеж на гамбезони. Пак като с брезента, е изключително трудно намирането и. В крайна сметка след дълго търсене, намерих http://www.arbanassi.com/bg/furniture-industry/80.html - и не мога да сдържа похвалите и комплиментите си към фирмата. Те са производител на такава вата, и макар да изглежда странно, явно нямат против да се занимават и с клиенти на дребно. Тъй като нямат онлайн магазин се свързах с тях по мейл, и съм очарован от вниманието и отношението им към мен като клиент, особено предвид смешната стойност на поръчката - тъй като самата вата е доста евтин материал (нещо от типа на 1.60 на килограм), цялата ми поръчка, която беше малко над 4 квадратни метра, беше на стойност по-ниска от тази на доставката с Еконт, и въпреки това те се отнесоха към мен с уважение. При поръчка от тях имайте предвид, че ватата е мек материал, така че за гамбезон ще са нужни минимум два слоя от най-дебелата им вата.

петък, 13 декември 2013 г.

Добавяне на потребител в RHEL

Продължавам със споделянето на малкото си опит в Линукс. Този път ще добавям потребител в системата.

Стъпка 1: useradd terranmarine
С useradd създавам потребител, в случая terranmarine с всички опции по подразбиране. Малко по-долу ще публикувам списък на възможните допълнителни опции

Стъпка 2: passwd terranmarine
С passwd указвам, че искам да сменя текущата парола на даден потребител. В случая terranmarine е току-що създаден и все още няма парола, така че от мен не се изисква да въведа досегашна, а само новата:

Changing password for user terranmarine.
New password:
Retype new password:

С това потребител terranmarine е създаден и му е зададена парола. Вече мога да се логна с него:

login as: terranmarine
terranmarine@xxx.xxx.xxx.xxx's password:
[terranmarine@mayvena ~]$ 

Той обаче е създаден с всички настройки по подразбиране. Какви са те може да се види с:

useradd -D

Примерен резултат:

[terranmarine@mayvena ~]# useradd -D
GROUP=100
HOME=/home
INACTIVE=-1
EXPIRE=
SHELL=/bin/bash
SKEL=/etc/skel
CREATE_MAIL_SPOOL=yes

[terranmarine@mayvena ~]#

При създаването му можех да използвам някои от следните параметри:

-c 'коментар' - в кавичките може да се постави какъвто и да е текстов коментар, често се използва за името на потребителя
-d <домашна_директория> - директория, която да се използва за потребителя вместо /home/<потребителско име>
-e <дата> - дата, на която да се деактивира потребителският акаунт. Използва се формат ГГГГ-ММ-ДД
-f <дни> - брой на дните, след изтичането на валидността на паролата, когато акаунтът ще се деактивира. Ако се посочи 0, той ще бъде деактивиран веднага след изтичането на паролата. Ако се посочи -1, той няма да бъде деактивиран
-g <група> - име или номер на потребителската група по подразбиране за потребителя. Не мисля че е нужно да се споменава, но тя трябва да съществува към момента на създаване на потребителския акаунт
-G <група>[, група_2, ...] - списък с допълнителни (разделени със запетайка) групи, на които потребителят е член.
-m - да се създаде домашна директория за потребителя ако не съществува
-M - да не се създава домашна директория за потребителя
-n - да не се създава частна група за потребителя (това нямам идея какво ще рече :D )
-r - да се създаде като системен акаунт с UID по-малко от 500 и без домашна директория
-p <парола> - парола, криптирана с crypt
-s <шел> - шел, използван от потребителя, по подразбиране е /bin/bash
-u - номер на потребителя, трябва да е уникален и по-голям от 499


вторник, 15 октомври 2013 г.

Смяна на hostname на RHEL машина

Цялата си компютърджийска кариера съм прекарал като Windows потребител. Наскоро обаче реших че искам да си направя домашен уеб сървър - най-вече за разработка, но и за хостване на неща, които не е нужно да имат 100% ъптайм. Тъй като обаче искам да ми е достъпен отвсякъде и по всяко време, реших да направя машината с Red Hat Enterprise Linux. Като много начеващ в Линукс обаче, правя глупости и едно от нещата, които омазах, се оказа hostname. Тъй като обаче твърде много съм се блъскал по тази машина, не ми се щеше да преинсталирам заради единия хост, така че се разрових за информация по въпроса. Решението, което открих е адски просто и се състои от няколко елементарни стъпки:

Стъпка 1: vi /etc/sysconfig/network

Стъпка 2: Променя се стойността на HOSTNAME на желаната:

NETWORKING=yes
HOSTNAME="new.host.name"


Стъпка 3: Запис и изход с :wq

Стъпка 4vi /etc/hosts
Стъпка 5: Променя се необходимото (обърнете внимание, че за разделител се ползва табулация):

192.168.0.100   new.host.name     # Added by NetworkManager
127.0.0.1       new.host.name     localhost.localdomain   localhost
::1     new.host.name     localhost6.localdomain6 localhost6

Стъпка 6Запис и изход с :wq
Стъпка 7: рестарт с shutdown -r now


Всичко това беше свършено с root, макар да знам че е лоша практика. Така или иначе предполагам че за повечето стъпки ще е нужно sudo. Според някои източници на стъпка 7 е достатъчно service network restart, но не съм го тествал по този начин.