вторник, 21 септември 2021 г.

Премахване на тапет от десктопа на Ubuntu

 В актуалните версии на Убунту, по някаква странна причина от менюто за настройка е премахната възможността да се използва цвят за фон на десктопа. Чрез наличния интерфейс може единствено да се избира картинка, която да се използва за фон. 

За щастие има заобиколен начин. За да премахнете картинката, е достатъчно да подадете празен стринг като параметър на gsettings. В терминал използвайте следната команда:

gsettings set org.gnome.desktop.background picture-uri ""

По подразбиране цветът на фона след изпълнението на тази команда ще е черен. Можете да го смените използвайки следната команда:

gsettings set org.gnome.desktop.background primary-color '#000000'

като използвате шестнайсетичен код за желания цвят. 

сряда, 26 февруари 2020 г.

Мамо, мамо, дават ме по телевизора :D

Винаги съм имал известен интерес към актьорската професия. Никога не е бил достатъчно сериозен, за да обмисля кариера в тази посока, но неведнъж съм си представял как аз бих изиграл дадена роля. Все пак и основното ми хоби - ЛАРП-ът е в голяма степен именно влизане в роля. Затова когато преди няколко години чух, че bTV са обявили конкурс за непрофесионални актьори за сериала си "Истински Истории" си казах "Защо пък не" и изпратих исканите снимки.

Скоро след това ме извикаха на кастинг. Нямах представа какво да очаквам и разбира се бях нервен. Поканиха ме в просторен офис, сложиха ме да седна на един стол, направиха ми няколко снимки, разпитваха ме за разни подробности от типа на "Задължително ли трябва да носиш очила или можеш и без тях", "Кой номер обувки носиш", "Би ли си подстригал косата ако е нужно за ролята" и т.н. Докато отговарях, забелязах, че на отсрещното диванче седи едно не по-малко изнервено момиче. Когато въпросите приключиха я извикаха и ни казаха:

 - Сега, искам да ви видя как можете да се справите в роля. Представете си, че сте двойка, живеете заедно от няколко години, ти си изключително ревнив, а ти се прибираш пияна след полунощ. Искам да видя скандал.

Аз моментално се отприщих - почнах я с крясъци "Ти знаеш ли кое време е ма! Къде ходиш до сега?" и тем подобни вариации по темата. Момичето светкавично включи на скорост и почна да играе някакви хлипания, мънкане, страх... Не че се хваля, ама се получи естествено. Покрещяхме си докато провеждащият кастинга ни прекъсна с думите "Абе пич, какво направи ти бе! Аз се уплаших, че ще я запукаш с шамарите!"

Тръгнах си доволен и вече си представях бъдеще в Холивуд :D Минаха обаче няколко месеца и бях успял вече да забравя за цялата сага, когато ми звъннаха с въпроса дали мога да се явя на кастинг в еди-колко си часа на другия ден. Нямаше начин да пропусна, пуснах си отпуск за съответния ден и отидох на адреса, който ми дадоха. Когато отидох, заварих групичка от десетина души със сценарии в ръце, които четяха усилено и един млад мъж, който периодично караше различни от тях да четат различни сегменти. Както по-късно разбрах, това беше режисьорът на съответния епизод, който ми каза: 
 - Я отвори на еди-коя си страница, и разиграй с нея - посочи едно момиче - тоя кадър.
На въпросната страница имаше диалог, ориентирах се набързо и започнах да импровизирам някакви емоции по репликите. Бяхме успели да разменим само няколко фрази, когато режисьорът се обърна към човека до него и каза:
 - Мисля че намерихме Хари. 

Дадоха ми копие на сценария, казаха ми на уречената дата да дойда в Борисовата градина, да си нося поне няколко ката дрехи, раница, шапки и т.н. аксесоари, с чиято помощ да мога да променя визията си, тъй като между различните сцени е изминало различно време и няма логика да съм облечен по един и същ начин. Вечерите на следващата седмица прекарах в зубрене на репликите и изиграването им по всевъзможни начини.

На сутринта на въпросния ден отидох където ми казаха, мъкнейки един огромен вързоп дрехи. Запознах се с екипа - момичето, което отговаряше за гардероба изпадна във възторг като видя как съм се подготвил, а гримьорката объркано възкликна "А! Ама аз мислех, че ще трябва да те подмладявам за ретроспекциите, а то всъщност ще трябва да те състарявам за кадрите в наши дни..."

Започнаха се едни безкрайни повторения на кадри - "Добре беше, ама пробвай да вървиш малко по-бързо", "Ама походката ти е все едно ще набиеш някой, не забравяй, че персонажът ти е свит и неуверен!" и т.н. За два дни сменихме няколко локации, на които снимахме, всеки от снимачните дни продължи по около 14 часа, в края на всеки от които бях скапан и изцеден, но исках още, защото цялото изживяване беше адски забавно. Ще спомена няколко по-интересни момента:

В една сцена моят персонаж е при психоложка. Кадърът се заснема над рамото ми, така че аз спокойно си чета репликите от сценария, поставен на коляното ми, докато психоложката трябва да рецитира репликата си наизуст. Тя ми казва нещо, на което моят отговор е "И какво трябва да направя?", при което тя, без да излезе от сериозната роля дори за момент, отговаря с "Че еба ли му майката?". След няколко секунден шок целият екип избухва в смях, докато тя си припомня репликата.

В друга сцена моят персонаж е изгубил работата си и с едно кашонче лични вещи напуска офиса си. След заснемането на сцената операторът ми каза: "Пич, какъв беше тоя депрес бе, аз само като те гледах исках да си режа вените с лъжица!"

В трета сцена моят персонаж е депресиран и се тъпче. Връчиха ми сладолед и вафли. На режисьора му беше адски трудно да не се хили с глас на абсурдността на сцената.

В един друг момент на вратата на стаята се чука, аз трябва да отворя и да се сопна на майката на персонажа си. Жената всеки път подскачаше стреснато и си гълташе граматиката - презаснемахме тази сцена поне десетина пъти.

В една сцена трябваше персонажът ми да рови из Фейсбук. Някой обаче беше забравил да приготви профил за него, така че се наложи да сменя името си и да ползвам личния си профил. Само че не знаех, че има ограничение колко често може да се прави такава промяна, та няколко месеца си седях като Харалампи :D

Крайният продукт на цялото нещо може да бъде видян на две части в сайта на bTV:

https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-epizod-33-1-chast.html
https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-epizod-33-2-chast.html

За удобство съм го сглобил в един файл:

https://vimeo.com/461806818

Мина време, приятелите ме бъзикаха на "Харалампи", консултантка в магазин за сватбени рокли ме разпозна когато избирахме рокля на жена ми и изобщо животът си вървеше с някои забавни детайли, когато ми звънна телефона. Беше режисьорът на този епизод, който ми предложи отново да участвам. Снимали нов сезон, имали роля за епизод, който вече било спешно да заснемат, но нямали подходящ човек за главната роля и той се сетил за мен и че ролята била точно като за мен.

Съгласих се разбира се - нямаше как да изпусна възможността за още от това изживяване. Този път снимките протекоха мъчително, защото имах буквално една вечер за учене на реплики. Повечето сцени се презаснемаха по маса пъти заради объркани реплики, някои сцени буквално са заснемани дума по дума. За съжаление от финалната версия е отпаднала сцената, която много ми се искаше да видя на екран - тази, в която моят персонаж яде бой от любовника на жена си.

След като снимките приключиха се започна голямото чакане да видим епизода. И както си чаках, разбрах, че въпросният сезон - Истински истории: Разводи е спрян заради ниска популярност. Много ме беше яд, че нямах шанса да видя какво се е получило.

С момичето, което игра ролята на съпругата на моя персонаж останахме във връзка във Фейсбук, и изведнъж, няколко години по-късно, когато аз отдавна бях отписал всякакъв шанс да видя това нещо, тя ми писа: "Пусни телевизора, дават нашия епизод!". Разбира се точно тогава се случи да съм на път и да не мога да пусна телевизор. Първата ми работа като стигнах вкъщи беше да погледна сайта на bTV и епизодът беше там:

https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-neudovletvorena-zhena-1-chast.html
https://www.btv.bg/video/shows/istinski-istorii/video/istinski-istorii-neudovletvorena-zhena-2-chast.html

И сглобеното видео:


Аз самият не съм особено доволен от представянето си в епизода, предният смятам, че се получи по-добре, но все пак - даваха ме по телевизора :D

Други такива участия не съм имал, макар че периодично ходя като статист в някакви неща - например би трябвало да се виждам като един от селяните в една сцена с нощно тайно погребение в "Останалото е пепел" с Асен Блатечки в ролята на Атанас Буров. Все още не съм гледал филма, така че нямам представа какво да очаквам :)

Едит: За съжаление от Ютюб свалиха и двата епизода заради нарушени авторски права. Ще ги кача някъде другаде и ще обновя линковете в най-скоро време, а дотогава може да се гледат в официалния сайт на bTV

четвъртък, 23 януари 2020 г.

Завръщане

Установих, че последната ми публикация в блога е от далечната 2014 година, и оттогава - нищо. Периодично съм започвал някакви статии, но всички си стоят на draft и или са вече ирелевантни, или отдавна съм забравил какво съм искал да кажа с тях, така че шансът да видят бял свят е почти нулев. Същевременно се случиха доста неща, които си заслужават разказването, така че започвам поредица от статии, в които ще опиша някои от най-важните и или интересни неща, случили се през последните 4 години. Линкове към всички статии ще има и в тази, като ще я обновявам с добавянето на всяка нова.

1. Ожених се :)
2. Сватбеното пътешествие
3. Даваха ме по телевизора :D (даже два пъти)
4. Сменихме колата
5. Смених бранша, в който работех до скоро
6. Пропих чай :D
7. Промених политическите си възгледи

сряда, 19 март 2014 г.

Малко материали за ЛАРП инвентар

Всеки ларпър се нуждае от материали, от които да изработва инвентара си. Някои от тях са лесно откриваеми и ги и има навсякъде, докато други могат да се окажат сериозен проблем. Ето списък с някои от по-трудните за намиране неща, и магазините, в които съм ги открил:

1. Шивашки нитове и капси. Има ги в Практикер, Бриколаж и т.н. магазини, но цените са такива, които биха накарали дори евреин да завиди на наглостта на определящите надценката. В София могат да се открият на съвсем приятните цени от 1 лев за пакет от 80 или 100 бр. (в зависимост от конкретния вид) в едно магазинче за обущарски материали на Пиротска. Схемата с това магазинче обаче е малко сложна, тъй като обикновено не работи, така че за да не губите време ето начина за достъп до него: тръгва се по Пиротска от К. Величков, на около 20 метра от дясната страна има малко зелено магазинче за обущарски материали, в което продава една жена. Влизате, казвате и, че искате нитове, капси, катарами и т.н. и тя се обажда по телефона на човека, който ще ви заведе до същинския магазин, ще го отвори и ще ви продаде всичко нужно. В тези две магазинчета освен капси и нитове има катарами, обущарски конец, шнур, различни видове кожа, лепила, ципове...
Ъпдейт: намерих и сайт на магазина. Уви електронен магазин няма, но предполагам има начин да се поръчат някои неща по мейл: http://halet-bg.com/

2. Олдскул железни нитове за зачукване. Единствените места, където открих такива на смислена цена са две:
2.1. онлайн магазина на Маркита (http://www.markita.net/). Разбира се цената за доставка обезсмисля поръчването на нитове, но пък ако така или иначе ще се поръчва нещо от там - вече си струва. За хората, живеещи в Пловдив има и реален магазин, в който могат да идат и да си напазарят нужното.
2.1. Железария на ъгъла на ул. Фортов път и ул. 109 в Люлин 1, София. Доста добре снабдена с всякакви крепежни елементи. За съжаление работното и време съвпада с моето, така че поне на мен ми е малко проблемно снабдяването от там, но все е нещо. И една забележка - ако се осмелите да потърсите размери, които ги няма в наличност, рискувате да отнесете сърдит поглед и тросване от страна на лелята, която продава ;)

3. Шпертплат. Определено по-добър материал за изработване на щитове от фазера, а и честно казано по моя преценка - най-добрият за ларпърски нужди. 4мм (най-тънкият, който съм открил) има наличен в магазин Вилаз (който представлява нещо като сиромашка версия на Бриколаж), в Люлин 2. Продава се на цели листове с размери 2400х1200мм като цената им беше около 24 лева на лист. По-изгодно е обаче в Ташев Галвинг, където пак се продава на цели листове, но цената е 16-18 лева на лист (според качеството) и освен това предлагат безплатно срязване на листа (ъпдейт - вече се плаща цена за срязване от порядъка на някакви стотинки на метър). Пак там има и по-дебели листи (6, 8, 10 и 12мм). Недостатък е мястото, тъй като не е лесно достъпно без кола - намира се на бул. "Климент Охридски" 68, което е на около километър от кръстовището с бул. "Андрей Ляпчев" в посока Околовръстното. Имат и онлайн магазин(http://www.tashev-galving.com/), който изглежда страхотно - предлагат доставка със Спиди, приемат разплащания с наложен платеж, ePay, PayPal, банков трансфер... Изобщо културно и модерно направено. Доколко обаче работи ефективно не мога да кажа, тъй като не съм ползвал самия онлайн магазин - не виждам смисъл да давам пари за доставка, при положение, че ми е по-бързо и лесно да ида с колата до там.

4. Американ - това е предпочитаният от мен плат за облепяне на щитове, за прототипиране на дрехи, които предстои да се правят от скъпи платове, както и за всякакви случаи, в които е нужен максимално евтин плат, без да е от значение как изглежда. Има го в повечето магазини за платове, но най-евтиното, което съм открил е в едно магазинче, намиращо се на втория етаж на леко позапуснат търговски център до супермаркет Фантастико на ул. Александър Паскалев в Младост 4. Струва само 3.50 лв за линеен метър, като ширината е 220 см. Може да се поръча и онлайн от http://www.model73.com/

5. Платове - нерядко ходя на лов за материали по магазините за дрехи втора употреба и съм попадал на наистина безценни съкровища. Проблемът с този подход е, че никога не знаеш какво ще намериш и дали изобщо ще намериш нещо, което да върши работа. Отделно че понякога са нужни количества от един и същ плат, каквито обикновено просто не се срещат по магазините за втора употреба. В такива случаи използвам магазин Какаду, до Лъвов мост, на бул. Сливница 186. Намирал съм платове на цени от порядъка на 3-4 лв/м, чудесна дебела вълна за зимни наметала на 12 лв/м, плътен памучен док, разнообразие от сатени и дамаски

6. Нееднократно за изработка на инвентар съм имал нужда от брезент. Големият проблем при търсенето му онлайн е, че масово под името "брезент" се предлагат винилови платнища за покриване на ремаркета. В крайна сметка попаднах на едно (и засега единствено) място, където не само има някаква информация за истински брезент от естествени материали, а дори има онлайн магазин: https://eshop.technotexbg.com/index.php?route=product/product&product_id=50

7. Друг подобен проблем имах с тапицерската вата - прекрасен материал за пълнеж на гамбезони. Пак като с брезента, е изключително трудно намирането и. В крайна сметка след дълго търсене, намерих http://www.arbanassi.com/bg/furniture-industry/80.html - и не мога да сдържа похвалите и комплиментите си към фирмата. Те са производител на такава вата, и макар да изглежда странно, явно нямат против да се занимават и с клиенти на дребно. Тъй като нямат онлайн магазин се свързах с тях по мейл, и съм очарован от вниманието и отношението им към мен като клиент, особено предвид смешната стойност на поръчката - тъй като самата вата е доста евтин материал (нещо от типа на 1.60 на килограм), цялата ми поръчка, която беше малко над 4 квадратни метра, беше на стойност по-ниска от тази на доставката с Еконт, и въпреки това те се отнесоха към мен с уважение. При поръчка от тях имайте предвид, че ватата е мек материал, така че за гамбезон ще са нужни минимум два слоя от най-дебелата им вата.

петък, 13 декември 2013 г.

Добавяне на потребител в RHEL

Продължавам със споделянето на малкото си опит в Линукс. Този път ще добавям потребител в системата.

Стъпка 1: useradd terranmarine
С useradd създавам потребител, в случая terranmarine с всички опции по подразбиране. Малко по-долу ще публикувам списък на възможните допълнителни опции

Стъпка 2: passwd terranmarine
С passwd указвам, че искам да сменя текущата парола на даден потребител. В случая terranmarine е току-що създаден и все още няма парола, така че от мен не се изисква да въведа досегашна, а само новата:

Changing password for user terranmarine.
New password:
Retype new password:

С това потребител terranmarine е създаден и му е зададена парола. Вече мога да се логна с него:

login as: terranmarine
terranmarine@xxx.xxx.xxx.xxx's password:
[terranmarine@mayvena ~]$ 

Той обаче е създаден с всички настройки по подразбиране. Какви са те може да се види с:

useradd -D

Примерен резултат:

[terranmarine@mayvena ~]# useradd -D
GROUP=100
HOME=/home
INACTIVE=-1
EXPIRE=
SHELL=/bin/bash
SKEL=/etc/skel
CREATE_MAIL_SPOOL=yes

[terranmarine@mayvena ~]#

При създаването му можех да използвам някои от следните параметри:

-c 'коментар' - в кавичките може да се постави какъвто и да е текстов коментар, често се използва за името на потребителя
-d <домашна_директория> - директория, която да се използва за потребителя вместо /home/<потребителско име>
-e <дата> - дата, на която да се деактивира потребителският акаунт. Използва се формат ГГГГ-ММ-ДД
-f <дни> - брой на дните, след изтичането на валидността на паролата, когато акаунтът ще се деактивира. Ако се посочи 0, той ще бъде деактивиран веднага след изтичането на паролата. Ако се посочи -1, той няма да бъде деактивиран
-g <група> - име или номер на потребителската група по подразбиране за потребителя. Не мисля че е нужно да се споменава, но тя трябва да съществува към момента на създаване на потребителския акаунт
-G <група>[, група_2, ...] - списък с допълнителни (разделени със запетайка) групи, на които потребителят е член.
-m - да се създаде домашна директория за потребителя ако не съществува
-M - да не се създава домашна директория за потребителя
-n - да не се създава частна група за потребителя (това нямам идея какво ще рече :D )
-r - да се създаде като системен акаунт с UID по-малко от 500 и без домашна директория
-p <парола> - парола, криптирана с crypt
-s <шел> - шел, използван от потребителя, по подразбиране е /bin/bash
-u - номер на потребителя, трябва да е уникален и по-голям от 499


вторник, 15 октомври 2013 г.

Смяна на hostname на RHEL машина

Цялата си компютърджийска кариера съм прекарал като Windows потребител. Наскоро обаче реших че искам да си направя домашен уеб сървър - най-вече за разработка, но и за хостване на неща, които не е нужно да имат 100% ъптайм. Тъй като обаче искам да ми е достъпен отвсякъде и по всяко време, реших да направя машината с Red Hat Enterprise Linux. Като много начеващ в Линукс обаче, правя глупости и едно от нещата, които омазах, се оказа hostname. Тъй като обаче твърде много съм се блъскал по тази машина, не ми се щеше да преинсталирам заради единия хост, така че се разрових за информация по въпроса. Решението, което открих е адски просто и се състои от няколко елементарни стъпки:

Стъпка 1: vi /etc/sysconfig/network

Стъпка 2: Променя се стойността на HOSTNAME на желаната:

NETWORKING=yes
HOSTNAME="new.host.name"


Стъпка 3: Запис и изход с :wq

Стъпка 4vi /etc/hosts
Стъпка 5: Променя се необходимото (обърнете внимание, че за разделител се ползва табулация):

192.168.0.100   new.host.name     # Added by NetworkManager
127.0.0.1       new.host.name     localhost.localdomain   localhost
::1     new.host.name     localhost6.localdomain6 localhost6

Стъпка 6Запис и изход с :wq
Стъпка 7: рестарт с shutdown -r now


Всичко това беше свършено с root, макар да знам че е лоша практика. Така или иначе предполагам че за повечето стъпки ще е нужно sudo. Според някои източници на стъпка 7 е достатъчно service network restart, но не съм го тествал по този начин. 


сряда, 11 септември 2013 г.

3D Grid Multi select в Confirmit

От известно време ми се налага да използвам Confirmit - специфичен софтуер за създаване на уеб базирани анкети. Ето една удобна функцийка за валидация на 3D Grid с няколко Multi въпроса в него, като с последният параметър се указва дали последното поле да е изключително:
function validate3d(qid,col,excl)
{
var codes = f(qid+'x'+col).domainValues();
var s = new Set();
for (var i=1;i<=(col-1);i++) s=s.union(f(qid+'x'+i));
if(excl == 1){
if(s.isect(f(qid+'x'+col)).size() > 0) {
RaiseError();
  SetQuestionErrorMessage(CurrentLang(), "Не е позволено да маркирате "+f(qid+'x'+col).text()+" заедно с други опции.");
}}
s = s.union( f(qid+'x'+col) );
if(s.size() != codes.length) {
RaiseError();
  SetQuestionErrorMessage(CurrentLang(), "Моля изберете поне един отговор на ред.");
}
}

Както се вижда има три параметъра - ID на 3D Grid-а, за който се отнася, брой на колоните и дали последната ще е изключителна или не (1/0).

вторник, 4 юни 2013 г.

Ремонт на бас китара Орфей - началото.

От доста време вкъщи се мотае една много очукана стара бас китара Орфей. Най-после преди около седмица реших да се науча да свиря на нея. Речено - сторено: разрових се из мрежата, харесах си уроци и почнах упражнения. За нещастие се оказа, че ключовете ми са в доста лошо състояние и се налага преди всяко упражнение да настройвам баса. И така при третото настройване една струна каза "Твърде стара съм за това!" и се скъса... При което на мен ми прекипя и реших освен смяната на струни и ключове, да причиня и един основен ремонт на това добиче. Разбира се освен ремонт на всеки проблем, който има по изстрадалия бас, ще има и сериозни козметични промени.

Сегашното състояние накратко:
1. Бриджът е ръждив, някои от отворите за регулиращи болтчета са с изядена резба.
2. От пикгарда има останало малко парченце, на което е сложена буксата. Самото парченце е хванато с поне 6мм видия за дъното на кухината за електрониката, която се подава леко отзад.
3. Останалата част от кухината е покрита с изолирбанд 
4. Ключовете също имат наченки на ръжда
5. Боята е олющена, мазано е с друга боя, за да замаже голото дърво, но без да се свалят останките на старата
6. Единият адаптер е само за да запълва кухината - не е свързан изобщо, а другият, който очевидно не е за този бас, е хванат с видии за парче дебел фазер, което на свой ред е залепено за дъното на кухината (още не съм разглобил и не знам дали е залепено или е хванато по някакъв друг начин)
7. Потенциометри просто няма
8. Пластинката, която покрива отвора за достъп до тръс рода и стои в основата на главата също липсва.
9. Липсват последните две прагчета и фингърборда между тях е дялан по отвратително грозен начин
10. Вдлъбнатините за струните по нъта явно са разширявани на ръка с нож или нещо подобно, тъй като са адски криви. Самият нът също е много очукан.

Ето и илюстриращ снимков материал: 








Това, което смятам да направя по баса:
1. Сваляне на старата боя и пребоядисване - никога не съм харесвал жълто-кафевия сънбърст, така че няма да се опитвам да го пресъздавам; решил съм да правя баса яркочервен, с две успоредни бели ивици, минаващи под струните.
2. Изработка на пикгард. Смятам да направя доста минималистичен пикгард, само колкото да покрива кухината за електрониката и адаптерите. Ще е от хромирана ламарина - намерих координати на фирма, която хромира неголеми метални детайли на приемливи цени, и това ми позволява да развихря концепцията, която мисля - комбинация от яркочервен лак и хром, с акцентиращи бели ивици, вдъхновено от американските muscle cars.
4. Потенциометри с тези врътки: http://www.ebay.com/...984.m1497.l2649
6. Нови адаптери: http://www.ebay.com/...984.m1497.l2649
7: Нови ключове: http://www.ebay.com/...984.m1423.l2649
8. Избелване на фингърборда - от годините са се наслоили гнясове и дървото е станало на петна
9. Нова плочка за тръс рода - изкована в подходящата форма и хромирана.
10. Лека промяна на формата на главата на грифа - ще изрежа едно триъгълно парченце от средата, колкото да не е тази лопатовидна форма, ще се получи нещо като два рога. Смятам и да я боядисам в същото червено като тялото.
11. Смяна на прагчетата, тъй като сегашните са доста износени.
12. Ако успея да се справя - боядисване в яркочервено на точките на грифа
13. Смяна на нъта.

Очаквайте в следващата част - започване на същинската работа.
P.S. Ще се радвам ако някой ми каже българските наименования на китарните части като пикгард, фингърборд, нът и т.н. - научил съм ги от англоезични форуми, а и по нашенските обикновено се използват така.

петък, 16 март 2012 г.

Сто лицеви опори

Кой, аз? Да направя сто лицеви опори? Абсурд! Всъщност едва ли ще мога да направя повече от петнайсетна, че и до толкова може да не стигна. Ама пък би било яко да можех да правя по сто... 

Цялото това несвързано бръщолевене е опит за интродукция към представянето на един сайт, на който попаднах току-що. Сайтът предлага наистина безплатна (е, в сайта се рекламира и книга, написана от автора му, както и Android, iPhone, iPad, iSiktir апликации, но все пак и той трябва да яде) шестседмична тренировъчна програма, като обещава, че ако човек я следва изцяло, в края и ще е способен да направи сто лицеви опори наведнъж. Смятам да се пробвам - любопитно ми е дали в крайна сметка ще успея, при положение, че съм голямо и отпуснато кюфте. 

Самият сайт е с прозаичното име HundredPushups.com и всъщност е част от верига от няколко подобни сайта - TwoHundredSitups.com, TwoHundredSquats.com, OneFiftyDips.com и TwentyFivePullups.com, структурирани по същия начин и предлагащи същите неща.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Бисери от Топ Гиър

Преди известно време публикувах събрани съчинения на Буги Барабата. Сега продълбжавам поредицата с култови бисери на Джеръми Кларксън от Топ Гиър:




1. „Не би могло да дръпне мазна пръчка от задника на прасе.” Джеръми Кларксън за Порше Бокстeр
2. „Смятам Ферари за умалена версия на Господ!”
3. „Когато обсъждали на какво наподобява звука от Мерцедес – Макларън SLR, британските инженери от Макларън казали, че звучи като Спитфайър. Но немците от Мерцедес казали „Не! Не! Звучи като Месершмит”. Всички те грешат. Звучи като бога на бурите, който драска с нокти.”
4. „Съжалявам, но да имаш Астън Мартин DB9 на алеята и да не го караш е нещо като да имаш Кийра Найтли в леглото си и да спиш на дивана в хола. Дори да имаш половин скротум, това няма да се случи.”
5. „Скоростта не е убила никой, внезапно спрял на едно място. Тя те отнася”
6. „Кьонигсег казват, че ССХ е по-комфортен. По-комфортен от какво? Да бъдеш наръган?”
7. „Господ може и да е направил света за шестдни, но докато е почивал на седмия, помощникана Луцифер Балзибъб е изскочил от някъде и е създал това място.” Джеръми Кларксън за Детройт.
8. „Да притежаваш TVR е като да имаш мечка. Това значи, че е страхотна, докато не ти откъсне главата, което тя ще направи.”
9. „Обадих се на Джей Кей от Джамирокуай, който има едно такова и го питах „Ще ми заемеш ли твоето?” Той каза, да, но само ако му заема дъщеря ми, тъй като струвала толкова.” Джеръми Кларксън за Ферари Енцо
10. „Виждал съм гангренясали рани, които са изглеждали по-добре от това”. Джеръми Кларксън за Порше Кайен.
11. „Климатикът в Ламборджинитата вероятно се захранва от астматик, който се е сгънал в таблото и духа със сламка.”
12. „Ако някога страдам от безсъние, просто поглеждам снимка на Тойота Камри и вече съм долу.”
13. „Ако планирате да си вземете БМВ 6-та серия, препоръчвам да включите на задна скорост и да напуснете къщата на приятелите си, без те да видят задницата на колата.
14. „Американците изнасят лекции по демокрация на света, но не дават да се изключи тракшън контрола!” Джеръми Кларксън за Шевролет Корвет.
15. „Мисли за нея като за Анджелина Джоли. Чувал си, че е луда и яде лепило за тапети. Ама пак ще се пробваш, нали?” Джеръми Кларксън за Алфа Ромео Брера.
16. „Това е Рено Испейс, вероятно най-добрия ван. Не че това е нещо, за което трябва да се тръби … Това е като „О, божичко, пипнах сифилис, най-добрата от венерическите болести!”
17. „Звучи като Бари Уайт, който яде оси.” За Мерцедес Бенц CLS55 AMG.
18. „По-скоро бих отишъл на работа на ръце, отколкото във Форд Галакси. Който и да е създал тапицерията на тази кола е имал фиксация на тема карфиол. По-скоро бих си направил вазектомия, отколкото да платя за Форд Галакси”.
19 „Не разбирам бус лентите. Защо бедните хора трябва да стигат по-бързо от мен?”
20. „Състезателните коли, произведени за употреба на пътя никога не са ставали. Те са нещо като да направиш хардпорно и след това да го монтираш така, че да бъде показвано в британските хотели. Приключваш с половинчасово гледане на потното лице на някакъв мъж.”

вторник, 20 септември 2011 г.

Целувката

Още един стар мой разказ:



======================================================

Целувката

Двамата танцуваха прегърнати. Нежният блус заливаше притъмнената стая. Жоро притвори очи и се отдаде изцяло на усещането за прилепеното до него тяло. Имаше чувството че стаята не съществува, че са престанали да съществуват и другите две двойки. Съществуваха само той, Диана и музиката. За първи път танцуваше с нея. Всъщност за първи път говореше с нея, макар че учеха заедно вече три години, но до този момент не бяха разменяли повече от две-три думи като “Здравей”, “Къде ни е следващият час” и т.н. Не че не искаше, но винаги досега когато искаше да я заговори, Жоро блокираше и не занаеше какво да и каже. Но този път беше говорил с нея и усещаше че не и е напълно безразличен.


Диана грееше от щастие. Най-после Жоро беше с нея. Тя беше влюбена в него от момента в който го видя за първи път – с развяната му от вятъра дълга коса, черния кожен шлифер, китарата в ръцете му... Властелинът на сцената, излъчващ увереност и достойнство. Това я привлече. А после, когато разбра колко учудващо срамежлив е той в действителност се влюби истински. Знаеше че той страшно много я харесва, и знаеше че никога няма да се осмели да направи първата стъпка. Знаеше също така, че ако тя се опита да го заговори просто няма да знае какво да каже. И най-после тази вечер чудото беше станало. Може би благодарение на алкохола, който ги бе освободил от задръжките им, подпомогнат от факта, че бяха единствените присъстващи без “половинки”. Най-после бяха разговаряли. Говориха за обикновените неща от живота, и тя беше учудена колко зряло разсъждава той за своите осемнайсет години.

Петя танцуваше с приятеля си и при всяко завъртане хвърляше по един поглед на Жоро и Диана – и двамата със затворени очи, притиснати един до друг, изглеждаха така сякаш не могат и не искат да се пуснат. Тя знаеше, че и двамата са влюбени един в друг – Дияна беше споделяла с нея, а на Жоро му личеше от километри, въпреки, че се мъчеше да го прикрие. Всъщност се справяше добре, но все пак тя беше израстнала с него, бяха съседи откакто се помнеха и пак оттогава бяха по-близки приятели отколкото биха били ако бяха брат и сестра. Затова Петя беше решила да вземе нещата в свои ръце и се постара така да организира купона, че да може да ги остави насаме. Видя щастието на лицето на Диана и се засмя.

-  На какво се смееш – попита я приятелят и. 
-  Виж Жоро и Диана – му прошепна – успях! 
-  Ама ти затова ли го направи тоя купон? 
-  Млъкни и ме целуни!
Блусът свърши, но на Жоро изобщо не му се искаше да пуска Диана. Изненадано установи че и тя не го пуска. Погледна я и и се усмихна.

-  Да се разкараме, а? 
-  Хайде! – отвърна радостно Диана.


***


Пълната луна осветяваше целия квартал. Жоро и Диана вървяха бавно и мълчаливо, прегърнати така сякаш всеки от тях се бе превърнал в част от другия.

Внезапно Жоро почувства остра болка в двете си слепоочия и със стон се срина на колене.

-  Какво ти е? – разтревожено приклекна Диана до него. 
-  Нямам представа... - изпъшка Жоро – Главата ми ще се пръсне.
Изведнъж, несъзнаващ какво става, Жоро се хвърли напред, сграбчи Диана за раменете и впи издължилите се кучешки зъби в нежната и шия.


***


-  Ох, постоянно се притеснявам. – изрече за кой ли път жената, нервно разхождаща се напред-назад. 
-  Не се безпокой, мила. – с усмивка изрече мъжът, който седеше във фотьойла с вестник в ръцете си – Жорето вече не е малък, а и все пак е наш син. Сама знаеш че е дошло времето да усети вкуса на кръвта.
И той се усмихна, разкривайки дългите си кучешки зъби.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

SWTOR - най-после преордер

Star Wars: The Old Republic най-после е пусната за предварителна поръчка. Цената в Амазон е $59.95. Все още от Пулсар не са я пуснали, но до официалната дата на излизане - 31.12.2011 има достатъчно време за да започнат и те да я предлагат. А и тъкмо време за ъпгрейд на хардуера - официално обявените изисквания са следните:


OS

Windows XP, Vista/7 

CPU

AMD Athlon 64 X2 Dual-Core 4000+ or better · Intel Core 2 Duo Processor 2.0GHz or better

RAM

Windows XP: 1.5GB · Windows Vista and Windows 7: 2GB · PCs using a built-in graphical chipset, 2GB RAM recommended. 

Video

ATI X1800 or better* · nVidia 7800 or better* · Intel 4100 Integrated Graphics or better* 

DVD-ROM

8x or better *Minimum of 256MB of on-board RAM and Shader 3.0 or better support.


Както се вижда, изискванията не са фрапиращи, и реално само хората с антикварни компютри като мен ще се нуждаят от ъпгрейд за да я подкарат. 

понеделник, 18 юли 2011 г.

Усилвател

Преди известно време се сдобих с чифт прилични тонколони - старо производство, предполагам правени някъде през 80-те, но вадещи доста приличен звук. Смятах да ги използвам за озвучаване на компютъра си, но се оказа, че нямам подходящ усилвател. Тъй като съм верен поддръжник на почина "Направи си сам" се поразрових за схема, която би ми свършила работа и открих една изключително подходяща за нуждите ми на сайта на силистренския радиолюбителски клуб.

Конкретното решение е реализирано с една интегрална схема TDA 1553, производство на Philips, а самата схема е ето това простичко нещо:

Решението е доста евтино - единственият малко по-скъп компонент е самата интегрална схема, която струва 12 лева, като заедно със стерео потенциометъра за регулиране на усилването, панела с клеми за свързване на тонколоните, кутийка, букса за включване на слушалки и останалите дреболии, цялостната сума на елементите отиде до 20 лева.

На схемата не е показано захранването, но реализацията му е елементарна - подходящ трансформатор, грец и някой по-големичък електролитен кондензатор за филтрация. Тъй като съм си леко параноичен (а и не успях да побера читав по размери радиатор в кутията), добавих и малък вентилатор от древна видеокарта, който да обдухва радиатора на интегралната схема.   По-късно обаче преместих цялото нещо в малко по-нормална като размери кутия и премахнах вентилатора. Разбира се не можеше да се мине и без едно светодиодче, което да показва кога усилвателят е включен :) При местенето добавих и изход за слушалки на предния панел.

За финал няколко снимки на готовия усилвател:



сряда, 13 юли 2011 г.

LARP

Споменавал съм и по-рано, че имам доста хобита и лесно се паля по нови. Едно такова хоби, с което се занимавам от скоро е LARP. Какво е това ли - съкращението означава Live Action RolePlaying или на български - Ролева игра на живо. 

Както в настолните ролеви игри, така и тук, всеки играч поема ролята на персонаж, най-често измислен от него самия, със своя история, характер и особености. Разликата обаче е, че всичко става не в главите на играчите, а на живо - т.е. когато искаш персонажът ти да се промъкне някъде - просто го правиш по начина по който би искал той да го направи. Разбира се това обуславя някои различия спрямо настолните ролеви игри - например играч, който не е добър бегач, не би могъл по чисто физически причини да изиграе бърз и подвижен елф например. 

Друга важна разлика спрямо настолните ролеви игри е това, че тук е нужно човек или да е сръчен, или да разполага с пари. Суровата действителност е такава - за да можеш да се облечеш като персонажа си, трябва да разполагаш с инвентар, цената на който може да се окаже неприятно висока, ако си вързан в ръцете и се налага да разчиташ на други за изработката на инвентара си. Елементарен пример мога да дам с едно най-обикновено наметало с качулка, което изработих за първия си фентъзи ЛАРП - за него отидоха около 40 лева за материали (3 метра дебел вълнен плат, малко естествена кожа за поръбване и за закопчалка и конопена връв за шиене). За ушиването на това наметало ми бяха нужни няколко часа, което прави още да речем двайсетина лева за труд ако трябва да се даде на шивач. Разбира се, когато правех това наметало не бях открил някои алтернативни източници на материали, които пък при добра импровизация могат чувствително да намалят цената - например наскоро от един магазин за дрехи втора употреба се сдобих с 15 колана за огромната сума от един лев :). Но стига толкова за инвентара - на него ще се спра по-подробно в по-нататъшни статии, а сега бих искал да се спра по-скоро на ролевия аспект от играта.

Разбира се инвентара е важен, доколкото той помага да се "влезе във филма", но ключовото в случая е въображението и способността да се превъплътиш в персонажа си. Едно от нещата, които са от много голяма полза за вживяването е предварително измислената история на самия персонаж - описването и, както и доизглаждането и, помагат на играча да почувства конкретния персонаж, да усети какво е това, което го движи, начина му на мислене и начина по който персонажът възприема света. Това дава възможността по време на игра действително да се превърнеш в персонажа си.

В по-предишния абзац споменах за фентъзи ЛАРП. Това уточнение беше необходимо, тъй като ЛАРП може да се играе във всякакъв сетинг - фентъзи, исторически, фантастика... Първият ЛАРП на който присъствах бе пост-апокалиптична история, вдъхновена от "Пикник край пътя" на братя Стругацки. Там използвах вече наличната си еърсофт екипировка и оръжие, но за следващия на който бях - фентъзи боен ЛАРП трябваше спешно да се сдобия с инвентар, с който да не изглеждам не на място. Разбира се нямах времето за изработка на каквато и да е броня, затова си уших табарда и наметало - това бе достатъчно, за да имам горе-долу приличен фентъзи вид. Следващото нещо на дневен ред бе въоръжението. Нямах представа какво ще ми е по-удобно, така че си направих боен чук и меч (в последствие се оказа, че именно чукът е оръжието за мен), както и голям щит. Към всичко това добавих и нещо като ножница за меча и клуп за носене на чука на колана, както и малка кожена чантичка, отново за колана, в която да прибера ключове, телефони и т.н. По този начин, изработвайки малко на брой неща, успях да се екипитам подобаващо.

И тук стигаме до едно от ключовите качества за един играч - способността да импровизира. Това умение е необходимо както при изработката на екипировка, така и по време на самата игра - все пак не бива да се забравя, че сценарият не е предварително написан и цялата игра си е сто процентова импровизация.

За финал - няколко снимки от ЛАРПове, на които съм бил:









понеделник, 28 март 2011 г.

Ако доктор Хаус ремонтираше коли

Във форума на napravisam.bg попаднах на нещо изключително забавно. Ето го:



Д-р Чейс: 12 годишен Опел Вектра. X20XEV.Със склонност към внезапно прегряване. 

Д-р Хаус: Откога започнахме да се занимаваме с елементарни случаи? Да си смени термостата. И без повече глупости. 
Д-р Чейс: Термостата е сменен преди няколко седмици. Симпомът си остава. 
Д-р Камерън: Стария антифриз може да бъде причината. 
Д-р Чейс: И той е сменен. 
Д-р Хаус: Хм. Интересно. Ще поемем случая. Направете проба от антифриза. 
Д-р Чейс: Няма нужда. Антифризът е сменен съвсем скоро. Собственикът ми каза. 
Д-р Хаус: Правило номер едно. Всички лъжат. Направете пробата. 
///// 

Д-р Чейс: Етилен – гликолът е в нормата. Определено не е антифриза. 
Д-р Камерън: Ерозиралото работно колело на водната помпа би могло да доведе до лоша циркулация и от там проблемът с прегряването. 
Д-р Хаус: Хей. Говорим за внезапно прегряване. Ако нещо не е наред с водната помпа симптомът щеше да е постоянен. Защо не се върнеш обратно в университета и да учиш механици сукалчета как се сменят накладки. Предложения? 
Д-р Чейс: Запушване на радиатора също отпада от списъка на възможните повреди. Отхлабен ремък? 
Д-р Хаус: Ремъкът на водната помпа на X20XEV е ангренажният. Ако беше разхлабен би довел до превъртане на зъби. Моторът отдавна щеше да се е окончил. 
Д-р Камерън: Лошо гориво? Все пак не знаем анамнезата. 
Д-р Хаус: Добра идея. Като за жена. Въпреки това не съм убеден. Да сложим вектрата на Дино тест. 
Д-р Чейс: Според шофьора, мощността на автомобила не се е променила. Има ли смисъл да подлагаме колата на такова мъчение? 
Д-р Хаус: Непостоянните симпоми са най-страшните. За това такива случаи идват при мен. Направете дино тест. 
///// 

Д-р Камерън: Имаме нов симптом- По време на теста лампата на АБС-а примигва. 
Д-р Чейс: Проблемът може да е в генератора. Износените четки на генератора създават променливо зарядно напрежение. 
Д-р Хаус: Чудесно. Но това не обяснява проблемът с прегряването. 
Д-р Камерън: Може двата симптома да са свързани по някакъв начин. 
Д-р Хаус: Запомнете едно. Нещата никога не са такива каквито са. Имаме проблем с АБС-а, който не би трябвало да се задейства при дино тест и непостоянно прегяване. Искам да докарате този мотор до изтощение. Прегрейте го. 
Д-р Чейс: Датчикът за температурата на маслото може да интерферира в компютъра. Може би става въпрос за проблем в мениджмънта на двигателя. 
Д-р Хаус: Малко вероятно. Но направете тест и рестартирайте компютъра. 
///// 
Д-р Камерън: Лог файла от компютъра не показва никакви грешки. Мозъкът на двигателя е чист. 
Д-р Чейс: Двигателя вече не прегрява. Но лампата за АБС п родължава да примигва. 
Д-р Камерън: Само че чистачките се задействат без причина. 
Д-р Хаус: Идеално. Сега пък чистачките. 
Д-р Чейс: И двигателя губи антифриз. 
Д-р Камерън: Това е абсурдно. Трябва да пристъпим към основен ремонт. 
Д-р Хаус: Няма да отворя един двигател само защото отвреме навреме му се приисква да прегрява и чистачките му се задействат току така. АБС-а е вторично заболяване. 
Д-р Чейс: Би трябвало да има връзка. 
Д-р Хаус: Загуба на антифриз и електрически проблем. Плюс прегряването, което вече го няма. 
Д-р Камерън: Може би прегряването да е било бутафорно. Може просто да е лъжлива информация. Шофьорът вижда, че на арматурното табло температурата се е покачила. Това не означава, че това е така. 
Д-р Хаус: Това би обяснило внезапното прегряване. Ако изобщо е имало такова. 
Д-р Чейс: А и няма загуба на мощността. 
Д-р Хаус: Какъв е ефекта ако течност попадне между няколко протрити кабела? 
Д-р Камерън: Късо съединение. Тогава би имало изгорял предпазител. 
Д-р Чейс: Не и ако късото съединение се разпределя между няколко отделни вериги. 
Д-р Хаус: Това обяснява и примигването на АБС-а. На двигателя му няма нищо. Натоварете го до краен предел. 
Д-р Камерън: Това може да го убие.... 
Д-р Хаус: ...Или да ни покаже, че нямаме никакво прегряване. И всичко е лъжлива информация. Натоварете мотора. 
///// 
Д-р Чейс: Хаус, беше прав. Механиката е желязна. Двигателят си работи като по ноти. Охладителната система си работи нормално. 
Д-р Камерън: Въпреки това двигателят губи по малко антифриз. И уредът на арматурното табло показва, че моторът прегрява. 
Д-р Чейс: И лампата за АБС-а примигва. 
Д-р Хаус: Този антифриз трябва да отива някъде. Проверихте ли маслото в картера? 
Д-р Чейс: Нормално е. Няма покачване на нивото. 
Д-р Камерън: Определено не е гарнитура на главата. 
Д-р Хаус: Не съм те наел на работа за да ми казваш неща, които вече знам. 
Д-р Чейс: И сега какво? 
Д-р Хаус: Загубата на антифриз всъщност е разковничето. Шофьорът не е забязал това по-рано, защото е сменил антифриза си скоро и загубата на охладителна течност той е приел като изчистване на въздушните каверни в охладителната система. Всеки двигател след смяна на антифриз се нуждае от няколко последващи вливания вследствие на елиминирането на въздушните камери в мотора. Ако пациентът губи антифриз в голямо количество, то следва моторът да прегрее. Но прегряването не е постоянно, а загубата на антифриз минимална. След като загубата на антифриз се съчетава с електрически проблеми явно става дума за късо съединение. Намерете го. 
Д-р Чейс: И как да стане това? 
Д-р Камерън: Определено е около мотора. 
Д-р Хаус: Изключете всички предпазители и консуматори. Включете 220 волта в инсталацията на автомобила. Това трябва да свърши работа. 
Д-р Камерън: Това може да подпали цялата инсталация. 
Д-р Хаус: Вземете си пожарогасители. И правете каквото ви казвам. 
Д-р Камерън: Какво подозираш? 
Д-р Хаус: Синдромът на Рено-Клио. 
///// 

Д-р Камерън: Появи се пушек. Бял пушек зад всмукателните колектори. 
Д-р Чейс: Хаус, ти беше прав. 
Д-р Хаус: Аз винаги съм прав. Намерете източника на белия пушек и започнете лечение чрез смяна на кабелите в този район. 
Д-р Камерън: А загубата на антифриз? 
Д-р Хаус: Имаме нужда от трансплантация на всмукателни колектори. Ще включа пациента в списъкът на чакащите от моргите. 
Д-р Чейс: Сигурен ли си, че това е причината? Че това е синдром на Рено-Клио? 
Д-р Хаус:. Определено. Внезапното прегряване без загуба на мощност не е никакво прегряване. Просто нещо лъже уредите. След като имаме минимална загуба на антифриз, присвяткване на лампата за АБС-а и спонтанно включване на чистачките това говори за напрежение във веригите. Всмукателния колектор е с двойни стени между които циркулира антифриз. За предпазване от спукване конструкторите са предвидили тапа като средство срещу замръзване и напукване на колектора. След като е сменен антифриза, миещите качества на новия етилен-гликол е предизвикал прокапване от тапата в колекторите. Капещият антифриз е влизал в снопа кабели под колектора и е предизвикал примигването на лампата на АБС-а и спонтанното включване на чистачките. Както и грешни показания на термометъра. Клиничен случай на синдромът на Рено-Клио.

петък, 25 март 2011 г.

Дискусия за 16-битовите лами

В един форум попаднах на тази дискусия (взета от друг форум) във връзка с добрия стар виц за 16-битовата ламя. Ако не знаете вица - самата дискусия започва с него:

Добрият юнак отишъл да се бие с лошата ламя. 
Замахнал с меча и й отсякъл главата. 
На нейното място поникнали две нови глави. 
Отсякъл и тях – на тяхно място поникнали четири. 
Пак ги отсякъл – поникнали осем. 
И тях отрязал – пораснали шестнадесет. 
Сякал юнакът, сякал… а когато отсякал 65536-тата глава ламята издъхнала, защото била 16-битова. 

============================================= 
Re: 
..по-скоро 65535-тата глава. 
============================================= 
Re: 
Не съм съгласен…очевидно имаме bitwise rotation (1, 2, 4, 8, 16…). 
В този случай ламята ще издъхне след 32768-та глава. 
============================================= 
Re: 
Абе по-скоро ще бъде 
… 
След като отсякъл (1 + 2 + 4 + … + 65536)-та глаа ламята дала фира. 
============================================= 
Re: 
Е юнака е почнал да брои от ‘1′ не от ‘0′ 
============================================= 
Re: 
Аз съм ок – юнака е почнал да брои от 1. 
Предполагам че той, обаче, все пак би предпочел в тоя bitset да съществува и null елемент (0), за да може в един момент да се окаже с 0 глави 
Ако ламята е била 16 битова, и ние (и най-вече юнака) държим да има репресентация на 0 глави, то тогава може да има 65536 глави 
================================================= 
Re: 
Някой да знае какъв е точно алгоритъма за порастване на нови глави? ) 
================================================= 
Re: 
Хмм… final result is: 

CODE 
__int64 sum = 0; 
WORD a = 1; 
DWORD last_head = 0; 

while (a) 

last_head = a; 
sum += a; 
a = a < < 1; 


Което ни дава сума: 
sum = 65535 
last_head = 32768 
============================================= 
Re: 
Абе според мене си е баш 2^16 – 1 = 65535 

1 + 2 + … + 2^15 = 2^16 – 1; 

след 16-тото рязане (дето е отсякъл 2^15 глави) те са станали 2^16 = 65536 и ламята е умряла. 
================================================= 
Re: 
Това е ламя, не хидра !!! 
================================================= 
Re: 
Абе според гръцката митология Ламята има 1 глава, а точно Хидрата много. 
================================================= 
Re: 
Ако ламята е била мужка. 65536 глаи е верен отговор!!! 
================================================= 
Re: 
RTFM ! 
================================================= 
Re: 
Ламя-неламя, ама ако броиш сумата от отрязаните глави последната версия на ламята ще е с 32768 глави, а ако не я броиш – 65536. 
В случая на Ивановата ламя, пича е отсякъл общо 65536 глави и тогава е умряля, което значи, че Иванов предполага, че ламята си брои отрязаните глави, което не е задължително. 
PS:Не се знае и за останалите глави какъв е алгоритъма ) 
================================================= 
Re: 
ха сега сменете функцията за никнене на глави от 

CODE 
f(n)=2*f(n-1) 
на 
f’(n)=f’(n-1) + f’(n-2) 

Тогава f’(n)/f’(n-1) ще клони към 1.61, за n -> +безкрайност. 
Стигнахме до задачата за слатното сечение. 
================================================= 
Re: 
Предлагам да вдигнем битовете на 32 
че да има повече мегдан за дискусии. С тея 16 бита почваме да се повтаряме. 
================================================= 
Re: 
Абе живеем във 21 век. Дайте да минем на 64 битова архитектура ? )) 
================================================= 
Re: 
Според мен Юнака е отрязъл всичко на всичко 1 глава. 
Проблемът се появил още същата вечер в селската кръччма (irish pub) когато след няколко бири, на нефо му се сторило добра идея да удвои главите (сещате се как му е хрумнал този драматичен похват) 
...