сряда, 21 октомври 2009 г.

Demon Stone: една неролева игра по D&D

Днес отново ще представя компютърна игра, като този път става дума за до голяма степен неизвестната Demon Stone

Това е една изключително приятна игра, чийто жанр ми е трудно да определя. Играта е лицензирана от Wizards of the Coast, използва Forgotten realms сетинга, но не и д20. Не заради липсaта на RPG - такива елементи присъстват във вид на трупане на опит, вдигане на нива и умения, купуване на екипировка... Всичко това обаче е дотолкова опростено, че май Дебило беше по-RPG. Разговори, контролирани от играча липсват. Сюжета е по-линеен от този на доста аркадни игри. Самият геймплей е стандартно аркаден - просто вървиш и маризиш злите орки, троли, гитхиянки и слаади (това са лошковците, които съм срещнал до момента). 


Дотук обаче с лошите неща в играта. Ако не се подхожда към нея с очаквания за RPG - няма да останете разочаровани, защото играта просто не е RPG. Аз самият не знаех какво да очаквам, защото от опаковката така и не се разбираше каква е играта. Това май е първата игра, която си купувам без да съм играл предварително, но как да устои човек на логото "Forgotten Realms". Приятните неща в играта включват прости, но ефектни (и ефективни) комбота, нанасящи масивни щети, често на повече от един противник; приятна за окото, лека за машината графика; елементарно интуитивен геймплей и управление на персонажите...



Опа, персонажи ли казах? Да, тук идва едно интересно хрумване - в тази игра контролирате трима персонажи - воин, заклинател и крадла (мале, снощи какви тройки съм сънувал след няколко часа разцъкване... ама това е друг въпрос). Във всеки един момент можете да контролирате пряко който ви харесва, докато другите двама се управляват от доста прилично AI.



Най-голямото предимство на играта обаче е сценарият - писан от R.A.Salvatore (да, за създателя на Дриззт става дума, и от някои намеци в книжката към играта разбрах, че самият Дриззт ще се появи по някое време), и достатъчно завладяващ за да държи играча в напрежение с въртящ се в главата въпрос "Какво ще стане по-нататък".



И за да обобщя - една игра, която си заслужи парите.

вторник, 20 октомври 2009 г.

Технически проблеми с блога

Опитвам се да редактирам всичките си досегашни статии, като използвам тага <!-- more -->. За беля обаче, щом някоя статия го съдържа, то при общия преглед на статиите менюто, което трябва да е отдясно, избягва най-долу, под статиите. Изпробвах всички възможни вградени темплейти, пробвах и някои външни, но проблемът си седи. Затова реших да преместя блога си на собствен хостинг, където ще използвам WordPress. Не разполагам с много свободно време за тази цел, така че предполагам, че това ще се проточи около месец, през който ще продължавам да публикувам тук, а щом съм готов с новия хост, ще направя директно пренасочване нататък.

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Еърсофт

Еърсофтът е едно от най-любимите ми хобита, но за съжаление е това, на което успявам да отделя най-малко внимание напоследък.

Еърсофтът по своята същност представлява военно-симулативна игра, в която се използват електро-пневматични (най-често), газови (използващи балон със сгъстен газ) или пружинни (с ръчно нагнетяване на пружина за всеки изстрел) реплики на реални оръжия, стрелящи с 6 (най-често) или 8 (по-рядко, използвани почти изключително от снайпери) милиметрови пластмасови топчета, с тегло от 0.12 до 0.5 грама. Малкото им тегло позволява да се използва висока начална скорост, което пък от своя страна позволява доста по-голяма прицелна далекобойност на репликите отколкото при пейнтболните маркери - добрите реплики за еърсофт имат прицелна далекобойност от 50-60 метра, като ъпгрейдваните с афтърмаркет части и репликите от висок клас могат да достигнат далекобойност от 100 метра.

Тъй като амунициите представляват пластмасови топчета, а не капсули с боя (каквито са в пейнтбола), тук за отбелязване на попаденията се разчита до голяма степен на честността на играчите - всеки играч, който почувства по някакъв начин, че е уцелен (усети попадението, чуе удара по екипировката си и т.н.), сам излиза от игра и се отправя към "мъртвилото" - мястото, където убитите изчакват определено време преди да се включат отново в игра. Разбира се лесно е притокът на адреналин да замъгли сетивата и човек да не усети, че е улучен - неизбежно е и се случва на всеки.

Това означава, че в еърсофта няма място "спортната злоба", и желанието да доказваш колко си по- от другите. Еърсофтът е игра, в която етиката е от изключително значение, и при очевидни нарушения (синдромът "Маклауд"), човек лесно може да изгуби уважението на останалите играчи.

Еърсофтът може да бъде както сравнително евтино, така и изключително скъпо хоби - оръжия могат да се намерят на цени от 220 лева, а могат да достигнат и хиляди левове. Амунициите за тях са изключително евтини в сравнение с пейнтболните - пакет от 5000 качествени топчета струва 28 лева. Задължителната екипировка включва единствено предпазни очила, които в строителните хипермаркети могат да се намерят на цени, започващи от 5 лева.

Разбира се и тук цената е определяща за качеството на усещането - обикновено евтините реплики (200-300 лева) са с доста пластмасови части, и като ги хване човек в ръце няма усещането за истинско оръжие. По-скъпите full metal реплики са изработени изцяло от метал (поне тези части, които са метални при бойния прототип) и по тегло и баланс са максимално близки до оригиналите.

Самите реплики най-често се произвеждат в Китай и Тайван, но това далеч не означава, че са нискокачествени. Напротив - напоследък китайските производители предлагат много добро качество на металните си реплики, като дори превъзхождат традиционни производители на реплики от среден и висок клас като Tokyo Marui и Classic Army. Естествено на пазара има и изключително евтини боклуци, но за тях човек може да се ориентира донякъде по цената - всяка пушка, която е на цена под 200 лева трябва да се избягва, защото в общия случай се касае за евтина играчка, изцяло пластмасова, с ниска начална скорост.

За пример мога да дам своята екипировка - използвам реплика на Steyr AUG A2, производство на Jing Gong, които по всеобщо мнение са най-качественият от китайските производители. Началната скорост на автомата без ъпгрейди е 110 м/с, което е достатъчно да даде 40-50 метра прицелна далекобойност с топчета 0.23 грама. Комбинирал съм го със сравнително евтин бързомерец. Предпочетох реплика на AUG изключително субективно - просто най-удобно легна в ръцете ми от всичките реплики, които изпробвах. Самото оръжие изглежда малко нереално за незапознатите, заради пластмасовия си корпус, но трябва да се има предвид, че това е така и при бойния прототип - приклада и рамата са полимерни, а метални са затвора и цевта. Купена е от Airsoft-BG, като персоналът е изключителен - самите те са запалени еърсофт играчи, дават 2 години гаранция за всяка пушка, купена от тях, и дават страхотни съвети за избора на пушка, евентуалното и ъпгрейдване и поддръжка.

Най-важният елемент от екипировката ми - очилата, са подбрани така, че да са удобни за носене с диоптрични очила под тях (тъй като съм си кьорав). Купени са от Storm Airsoft, чийто екип също е от запалени играчи и майстори на ъпгрейда на пушки. Моделът е подобен на този:


Камуфлажът, който използвам е стандартен горски камуфлаж на БА. Съчетал съм го с molle багажна система, отново в горски камуфлаж, закупена от eHobby Asia:

За защита на главата (тъй като установих, че в разгара на престрелка е много лесно да я халосам някъде) използвам подобна каска:

















Реших да се поглезя (отново от eHobby Asia) с една раничка за вода - тя представлява малка раница, с вграден двулитров мях, от който излиза маркуч със специален накрайник, който пуска вода, като се стисне със зъби:















На краката си нося стандартни български армейски кубинки, произведени през 1982 - страхотно здрави и удбни са (поне за мен - много хора твърдят, че им били неудобни), стягат добре глезена, като го предпазват от изкълчване при стъпване накриво.

Накратко - еърсофтът е едно изпълнено с адреналин изживяване, в което наистина може да се почувства тръпката от това да си на война.

сряда, 14 октомври 2009 г.

Battlefield 2

Напоследък имам твърде малко време за игри, но когато успея да отделя - посвещавам го на вече поостарялата Bаttlefield 2. Тази игра е продължение на култовата Battlefield 1942, която даваше възможност за масирани битки от първо лице в различни фази на Втората световна война. 




Това продължение е ситуирано в едно хипотетично недалечно бъдеще, в което война се води между Middle Eastern Coalition (някакви араби), United States Marine Corpse (закъде сме без героичните момчета на чичо Сам) и китайската People's Liberation Army. Един от трите експаншъна - Euro forces добавя и четвърта армия - тази на Европейския Съюз (ето ни и нас). 


Всяка от армиите разполага с различни превозни средства, които играчът може да управлява или на които да се вози - хеликоптери Apache и Ми24, самолети МиГ 29, F-18 и Harrier, танкове Abrams, Challenger, T95, всякакви повече или по-малко бронирани пехотни машини като HMMWV, БТР-90 и различни бъгита... Ръчният арсенал включва както класики като пистолет Beretta M9, автомат АК47, картечница РПК-74 и пушка Norinko 98 (китайски клонинг на популярната Remington 870), така и съвременни разработки като автомати M4A1 и G36C, картечници M249 SAW, и ръчни противотанкови комплекси Predator. 


Режимът на самостоятелна игра е страхотно орязан и ощетен - от една страна се играе на малък размер карти, от друга - липсва авиация, от трета - ИИ-то на ботовете е доста зле, а от четвърта - постиженията не влизат в досието на играча. Споменавайки за него няма как да го пропусна - всеки играч си има досие, в което се отбелязват постиженията му (убийства, пленявания на контролни точки, оказана медицинска или инженерна помощ и т.н.) В зависимост от тях той получава повишения, медали, значки и нашивки, с които на свой ред отключва различни оръжия. 


От ощетения сингъл става ясно, че основното предназначение на тази игра е мултиплейър. Тук вече са достъпни всички отключени оръжия и всички превозни средства. Самият мултиплейър може да е по локална мрежа, или през интернет. Нямам впечатления от локалната мрежа, така че ще споделя впечатленията си от играта по интернет. Опитах пиратските сървъри - откровено губене на време. Там се играе с кракове и чийтове, ако се опита човек да играе почтено - няма шанс за оцеляване освен ако е наистина добър в 3д шутърите (какъвто не съм). Затова играя на официалните сървъри, където наистина има шанс и за по-неопитни играчи да свършат нещо. Според разни слухове има начин да се подкара на официалните сървъри и пиратско копие на играта, но не знам как точно става - купих си играта в комплект с експаншъните. 


Самите експаншъни са 3 - Armoured fury (който добавя нови бронирани машини), Euro Forces (който добавя армията на Евросъюза) и Special Forces на който ще се спра по-подробно. Той всъщност може да се нарече по-скоро мод на играта, защото измества фокуса от редовната армия към специалните части. Фракциите, с които може да се играе са US Navy S.E.A.L.s, британските SAS, руските СпецНаз, MEC Special forces, Insurgents, и Rebels. Тук са добавени превозни средства като ATV, водни джетове и цивилни пикапи, специални оръжия като арбалет с въже, по което можете да се изкатерите или да се плъзнете надолу, гранати със сълзотворен газ и т.н.  


Като цяло играта с допълненията към нея е едно изключително забавно изживяване. Пресният пример - снощи седнах изморен и недоспал да разцъкам 15-20 минутки преди лягане. Легнах си над 3 часа по-късно, когато вече очите ми се затваряха и се чудех къде ще оставя картечницата като си легна.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Чанта с формата на зар d20

Докато се мотаех из дебрите на нета попаднах на този сайт. В него се предлага комплект "направи си сам", с който всеки с поне малко шивашки умения може да си ушие чанта с формата на 20 странен зар. Предлагат се два размера на цени $20 и $25, както и d12 на цена $18.50. Ето и няколко снимки на продукта:

















Кройка на самите елементи (в случай, че не желаете да поръчвате комплекта, а искате да си го направите изцяло сами) има тук, а подробна инструкция за ушиването (на английски език) - тук.

Разбира се остава въпросът кой би носил подобна чанта, но пък това е интересен начин човек да демонстрира привързаността си към настолните ролеви игри.

вторник, 6 октомври 2009 г.

Tarja и Nightwish

Предстоящият концерт на Таря Турунен в зала Универсиада ме подсети отново за факта, който отказвам да приема вече четири години - раздялата и с Nightwish. От прекалено дълго време съм фен на групата и ми тежи, че никога вече няма да има песни като Nemo, Planet Hell, Wish I had an angel, Beauty and the Beast, Phantom of the opera...


Разбира се слушах новите неща на Таря и на Nightwish, опитах се да ги харесам, да ги възприема, но както и да го погледнем - песните на Таря са слаби, липсва въздействието на музиката, а колкото и прекрасен да е нейният глас - като няма какво толкова да изпее, няма с какво да въздейства.

От друга страна - последният албум на Nightwish за мен е чист провал. Разбира се тук причината е в слабата вокалистка. Всъщност Анет Олзон далеч не е слаба певица, но хем няма гласа на Таря, хем стила и на пеене няма нищо общо с утвърдения стил на групата. Туомас Холопайнен отново е дал всичко от себе си, композирайки музиката за този албум, но вече няма свободата да я разгърне, опирайки се на богатия глас на Таря. В резултат се получава нещо като поп-рок с доукрасявания. Фрапиращ пример е бонус трака Escapist - в него силната, въздействаща музика дотолкова подчертава постния глас на Анет, че ефекта е сякаш пее някоя дрисла от рода на Бритни Спиърс.

Все пак в албума има и свежи попадения, които са... ами песните, в които Анет не пее. За пръв път в този албум Марко Хиетала има възможността да пее (не броим дуетите с Таря - там нейното присъствие променя впечатлението и е по-трудно да се оцени Марко като певец; по-скоро бива оценен като идеален вокален партньор за Таря) и неговото изпълнение на Master Passion Greed и The Islander е показателно за това, че Nightwish може би нямаше да развалят впечатленията на феновете ако просто бяха продължили само с Марко за вокал.

Всъщност Марко Хиетала има немалък опит като вокал и фронтмен - неговата група Tarot има страхотни попадения, които макар и доста различни стилово от нещата на Nightwish са изключително ценни и в тях се чувства влиянието на Judas Priest.

понеделник, 5 октомври 2009 г.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Джаджите без които не можем

Онзи ден се замислих доколко съм зависим от мобилния си телефон за да комуникирам с близките и познатите си. Оказа се, че колкото и да се напъвам, не мога да си спомня друг телефонен номер освен моя си и този на приятелката ми (и то не защото някога го набирам ръчно, а защото трябва да го цитирам всеки месец като го плащам). Замислих се, защото ако изведнъж се озова без телефона си, просто няма как да се обадя дори и вкъщи, тъй като не знам и домашния си номер (него го плащат хазяите). Честно казано тази представа ме изплаши. Което е странно де - само допреди 6-7 години не ми пукаше, че нямам мобилен телефон; знаех, че ако някой ме търси - ще ме намери като се прибера, и че ако аз искам да се обадя на някого докато не съм вкъщи - винаги има монетни автомати, автомати с фонокарти и пощенски офиси. Всъщност това, че се уплаших от представата да не мога да комуникирам ме накара да се уплаша още повече, този път за психическото си здраве.


Всъщност замисляйки се сериозно и задълбочено - май няма друга джаджа, от която да се чувствам толкова силно зависим. Дори компютърът ми не е толкова важен за мен, въпреки че съм заклет геймър и хардуерен ентусиаст. От друга страна - приятелката ми пък не може да излезе без mp3 плейъра си, така че явно всеки се пристрастява по различен начин към устройствата, които носи. Как е при вас?