сряда, 11 ноември 2009 г.

Японски език - уточнения

Може би сте забелязали, че от няколко дни няма нови уроци. Причината е, че усилено издирвам записи на произношението на сричките, за да мога да го илюстрирам в уроците. Макар повечето да се произнасят по същия или поне много близък начин до българския, има някои морфеми в японския език, които нямат нищо общо с никой от езиците, с които съм имал някакъв досег, например し, която по принцип е прието на латиница да се транскрибира като shi, в руската литература - си, а в българската - ши. Причината е, от една страна, че символът し се намира в реда С при табличното представяне на хирагана, но произношението му е нещо средно между си и ши. Постига се, като устните се приготвят за произнасяне на си, но езикът изговаря ши.

Мисля, че тук е мястото за още едно важно уточнение, което съм споменал мимоходом в първия урок, но тъй като знам колко малко са хората, които обръщат внимание на такива детайли, смятам, че е наложително да обърна специално внимание и тук. Става дума за това, че аз самият не съм никакъв капацитет или експерт по отношение на японския език, както може би понякога звуча в обясненията си. Аз самият го уча самостоятелно вкъщи, от книги и онлайн уроци, отчасти защото японският език ми е интересен, отчасти защото съм запленен от японската култура, и отчасти заради самото предизвикателство да науча сам един екзотичен език. По тази причина е възможно в обясненията ми да има неточности или недоуточнени неща, за които ще съм щастлив ако някой от читателите ми ме поправи - своевременно ще отразявам всякакви такива поправки в уроците.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Хлапе спи в Y-Wing

Честно, има родители, на чиито деца мога само да завиждам, и на които бих искал да приличам. Един от тях е този, който е направил огромен модел на Y-Wing от Star Wars на тавана на детската стая и е вградил легло в него. Аз самият като вманиачен фен на темата Star Wars съм възхитен от идеята, която освен че изглежда страхотно е и много практична, тъй като пести страшно  много място. Впечатляваща е обаче не само изработката на самия Y-Wing, а и оформлението на останалата част от стаята, която макар да запазва предназначението си навява асоциациите с хангар за въпросния Y-Wing. Безспорно това внушение до много голяма степен се дължи на страхотно проектираното осветление, което напълно следва стила на осветителните тела в големите кораби в Star Wars. Всъщност стига съм говорил, една снимка струва поне колкото хиляда думи, а тук имаме цели шест.


















Всъщност на мен като на един истински "направи си сам" ентусиаст, веднага ми хрумнаха няколко идеи за допълване на това чудо - например вграждане на монитор и компютър в кокпита и свързването на пулта към платка от клавиатура, така че да се получи един истински симулатор за игри от рода на X-Wing, TIE Fighter и X-Wing: Alliance. Друга идея е да се замени обикновеното кошче за боклук, което се вижда на първата снимка, с astromech droid от типа на R2D2. Така или иначе и идеята и изработката на това чудо са прекрасни, и всеки фен на Star Wars света би бил повече от щастлив ако можеше да израстне в такава детска стая.

Японски език - урок 4

В днешния урок ще разгледаме следващия ред от таблицата - реда С. 
Започваме със символа さ. Той се изписва по следния начин:

и се чете са, като в сапун. Можем да я използваме за да изпишем думите:
さけ - саке
あさ - сутрин
けさ - тази сутрин
かさ - чадър


Следващият символ е し


Чете се ши, като се произнася нещо средно между с и ш. Има я в думите:
いし - камък
あし - крак
おいしい - вкусно
うし - крава

Третият символ е す


Чете се су, като в супа. Среща се в думите:
すし - суши
いす - стол
すき - харесвам

Продължаваме с せ


Чете се се, като в семафор. Има я в думите
あせ - сладък
せき - стол, седалка

Последният символ за този урок е そ. Изписва се:


Произнася се со, като в сода. С нея могат да се изпишат думите:
うそ - лъжа
そこ - там

Отново не забравяйте да изпишете поне по няколко реда с всеки символ и всяка дума за да можете да ги запомните. В следващия урок ще научим сричките с Т.











петък, 6 ноември 2009 г.

Японски език - урок 3

В предишния урок се запознахме с изписването на гласните в хирагана - あ、い、う、え、お. В този урок ще продължим със символите от реда К, т.е. сричките, образувани с К.

Първата е か. Изписва се по следния начин:



Произнася се ка, като в кака. С нейна помощ можем да изпишем думите:
かお - лице
いか - сепия
かう - купувам
あかい - червено

Следващата сричка е き:


Чете се ки, като в кифла. Думички с нея са:
おおきい - голям
えき - гара
うき - това е японската интерпретация на звука, издаван от маймуните, обикновено на български изписвано като "уук"

Продължаваме с く:


Чете се ку, както в куфар. Можем да я използваме в:
く - числото 9
いく - отивам
くうき - въздух

Предпоследната е け, която се изписва така:


и се чете ке, като в келеш. Някои думички с нея са:
いけ - езерце
け - коса

Последната сричка с К е こ. Тя се изписва по следния начин:


Чете се ко, като в кошница. Има я в думите:
こ - дете
くうこう - летище (обърнете внимание, че в тази дума う не се произнася като отделна сричка, а служи само за удължаване на предходната)
こい - 1. любов, 2. шаран, 3. ела тук (грубо)
こえ - глас

Това бяха символите, изобразяващи срички с К. Упражнявайте се да изписвате сричките и думите докато ги запомните.

В урок 4 ще научим символите на сричките със С.

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Японски език - урок 2

И така, след като в предишния урок се запознахме накратко с японските азбуки е време да започнем с изучаването на първата от тях. В този урок ще разгледаме накратко организацията на символите в хирагана и ще научим гласните, както и няколко думички, които могат да се изписват с тях.



По-горе можете да видите цялата хирагана в табличния вид, в който обикновено се показва, както и четенето на всеки от символите. В този урок ще разгледаме първия ред - гласните.

Започваме с あ. Начинът и на изписване е следния:



Произнася се а, като в мама.

Следва い. Изписва се:



Произнася се и, като във филия. С тези две букви вече можем да изпишем първите си японски думи:
あい - любов
いい - добро

По-нататък е う:



Произнася се у, като в шум. С нея можем да изпишем думите:
あう - срещам
いう - казвам

Продължаваме с え:



която се произнася е, като в енигма. С нея ще изпишем:
いいえ - не
いえ - къща
え - картина

Последната гласна е お:


Произнася се о, като в хотел. Думи с нея са:
あお - синьо
おい - Ей! (грубо)
おう - крал

За да запомните символите се упражнявайте да ги пишете по много пъти. В следващия урок ще се запознаем със следващите пет символа - реда К.


Японски език - урок 1

Преди известно време започнах малко по малко да уча японски. Купих си някои книжки (тази, тази и тази) и бих ги препоръчал на всеки, който би искал да се запознае с японския език. Разбира се не се мина и без сериозно ровене из интернет, като там също намерих страхотно полезни ресурси по темата. Така или иначе реших (на мен самия ще ми е полезно) да излага тук малко по малко това, което съм научил.

Разбира се не може да се мине без малко теория и история. Скучната част ще я поспестя, защото който го интересува - може лесно да я намери или така или иначе вече я знае. Това, което е важно и трябва да се знае, е че японският език разполага с три азбуки. Този прост факт може да хвърли в тих ужас всеки, който тепърва започва да учи езика. По-страшното обаче е друго - докато две от азбуките (хирагана и катакана) са фонетични, третата - канджи е идеографска и в нея един и същи знак би могъл да се чете по различен начин в зависимост от контекста. Още по-стряскащо звучи това, че има около 80 000 символа. За щастие, в ежедневния японски език се използват много по-малко, и японският стандарт изисква учениците, завършващи училище да владеят списък от 2928 символа. Последната редакция на JIS (стандарта за визуализация на японските символи в електронен вид) съдържа 6355 канджи.

Какво всъщност са канджите? Това е писмена система, взаимствана директно от китайския език, като символите са идентични, но четенето им е съответно на японски, вместо на китайски език. Всъщност има два варианта за четене на канджите - кун йоми и он йоми, които в българоезичната литература ще срещнете съответно като кунно четене и онно четене. Засега обаче ще ги оставим настрана, тъй като сме само на първи урок и не сме стигнали до такива сложнотии.

Всъщност изобщо за начало няма да се занимаваме с канджите, защото преди тях е нужно да овладеем хирагана и катакана. Това са както споменах двете фонетични азбуки в японския език. Нека обясня накратко кога и как се използва всяа от трите азбуки. Най-просто казано катакана се използва за изписването на чуждици, заемки, имена на чужди страни и географски локации и чужди имена. Канджи се използват винаги, когато е възможно - т.е. когато дадена дума може да се изпише с тях - ползват се. Хирагана се използва за японски думи, които не могат да бъдат изписани с канджи, някои заемки от други езици, които обаче са твърде отдавна в японския език, добавяне на морфеми към четенето на канджите, за смислово подчертаване на дума в текст, или ако искаме да се подсигурим, че при четенето на думата няма да се получи двусмислие. Хирагана се състои от 46 символа, от които 5 изобразяват гласни звуци, 39 - срички, съставени от една гласна и една съгласна, 1 - съгласна и допълнителният символ を (wo), който се произнася по същия начин като гласната お (o). При катакана ситуацията е идентична, разликата е само в начина на изобразяване на морфемите.

Дотук със скучната част, време е да започнем с интересното. Първото нещо, което е нужно да се направи е да се уверите, че компютърът ви може да показва японски символи. Ако виждате следващия ред коректно, значи по някакво стечение на обстоятелствата всичко при вас е наред.

日本語 (にほんご, nihongo) - японски език


Ако виждате първите символи по начин, различен от това: 

значи имате проблем. В такъв случай използвайте инструкциите на този сайт за да инсталирате поддръжка за японски символи на компютъра си. Когато сте готови, преминете към урок номер 2, в който ще се запознаем с първите символи от хирагана.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Demon Stone: една неролева игра по D&D

Днес отново ще представя компютърна игра, като този път става дума за до голяма степен неизвестната Demon Stone

Това е една изключително приятна игра, чийто жанр ми е трудно да определя. Играта е лицензирана от Wizards of the Coast, използва Forgotten realms сетинга, но не и д20. Не заради липсaта на RPG - такива елементи присъстват във вид на трупане на опит, вдигане на нива и умения, купуване на екипировка... Всичко това обаче е дотолкова опростено, че май Дебило беше по-RPG. Разговори, контролирани от играча липсват. Сюжета е по-линеен от този на доста аркадни игри. Самият геймплей е стандартно аркаден - просто вървиш и маризиш злите орки, троли, гитхиянки и слаади (това са лошковците, които съм срещнал до момента). 


Дотук обаче с лошите неща в играта. Ако не се подхожда към нея с очаквания за RPG - няма да останете разочаровани, защото играта просто не е RPG. Аз самият не знаех какво да очаквам, защото от опаковката така и не се разбираше каква е играта. Това май е първата игра, която си купувам без да съм играл предварително, но как да устои човек на логото "Forgotten Realms". Приятните неща в играта включват прости, но ефектни (и ефективни) комбота, нанасящи масивни щети, често на повече от един противник; приятна за окото, лека за машината графика; елементарно интуитивен геймплей и управление на персонажите...



Опа, персонажи ли казах? Да, тук идва едно интересно хрумване - в тази игра контролирате трима персонажи - воин, заклинател и крадла (мале, снощи какви тройки съм сънувал след няколко часа разцъкване... ама това е друг въпрос). Във всеки един момент можете да контролирате пряко който ви харесва, докато другите двама се управляват от доста прилично AI.



Най-голямото предимство на играта обаче е сценарият - писан от R.A.Salvatore (да, за създателя на Дриззт става дума, и от някои намеци в книжката към играта разбрах, че самият Дриззт ще се появи по някое време), и достатъчно завладяващ за да държи играча в напрежение с въртящ се в главата въпрос "Какво ще стане по-нататък".



И за да обобщя - една игра, която си заслужи парите.

вторник, 20 октомври 2009 г.

Технически проблеми с блога

Опитвам се да редактирам всичките си досегашни статии, като използвам тага <!-- more -->. За беля обаче, щом някоя статия го съдържа, то при общия преглед на статиите менюто, което трябва да е отдясно, избягва най-долу, под статиите. Изпробвах всички възможни вградени темплейти, пробвах и някои външни, но проблемът си седи. Затова реших да преместя блога си на собствен хостинг, където ще използвам WordPress. Не разполагам с много свободно време за тази цел, така че предполагам, че това ще се проточи около месец, през който ще продължавам да публикувам тук, а щом съм готов с новия хост, ще направя директно пренасочване нататък.

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Еърсофт

Еърсофтът е едно от най-любимите ми хобита, но за съжаление е това, на което успявам да отделя най-малко внимание напоследък.

Еърсофтът по своята същност представлява военно-симулативна игра, в която се използват електро-пневматични (най-често), газови (използващи балон със сгъстен газ) или пружинни (с ръчно нагнетяване на пружина за всеки изстрел) реплики на реални оръжия, стрелящи с 6 (най-често) или 8 (по-рядко, използвани почти изключително от снайпери) милиметрови пластмасови топчета, с тегло от 0.12 до 0.5 грама. Малкото им тегло позволява да се използва висока начална скорост, което пък от своя страна позволява доста по-голяма прицелна далекобойност на репликите отколкото при пейнтболните маркери - добрите реплики за еърсофт имат прицелна далекобойност от 50-60 метра, като ъпгрейдваните с афтърмаркет части и репликите от висок клас могат да достигнат далекобойност от 100 метра.

Тъй като амунициите представляват пластмасови топчета, а не капсули с боя (каквито са в пейнтбола), тук за отбелязване на попаденията се разчита до голяма степен на честността на играчите - всеки играч, който почувства по някакъв начин, че е уцелен (усети попадението, чуе удара по екипировката си и т.н.), сам излиза от игра и се отправя към "мъртвилото" - мястото, където убитите изчакват определено време преди да се включат отново в игра. Разбира се лесно е притокът на адреналин да замъгли сетивата и човек да не усети, че е улучен - неизбежно е и се случва на всеки.

Това означава, че в еърсофта няма място "спортната злоба", и желанието да доказваш колко си по- от другите. Еърсофтът е игра, в която етиката е от изключително значение, и при очевидни нарушения (синдромът "Маклауд"), човек лесно може да изгуби уважението на останалите играчи.

Еърсофтът може да бъде както сравнително евтино, така и изключително скъпо хоби - оръжия могат да се намерят на цени от 220 лева, а могат да достигнат и хиляди левове. Амунициите за тях са изключително евтини в сравнение с пейнтболните - пакет от 5000 качествени топчета струва 28 лева. Задължителната екипировка включва единствено предпазни очила, които в строителните хипермаркети могат да се намерят на цени, започващи от 5 лева.

Разбира се и тук цената е определяща за качеството на усещането - обикновено евтините реплики (200-300 лева) са с доста пластмасови части, и като ги хване човек в ръце няма усещането за истинско оръжие. По-скъпите full metal реплики са изработени изцяло от метал (поне тези части, които са метални при бойния прототип) и по тегло и баланс са максимално близки до оригиналите.

Самите реплики най-често се произвеждат в Китай и Тайван, но това далеч не означава, че са нискокачествени. Напротив - напоследък китайските производители предлагат много добро качество на металните си реплики, като дори превъзхождат традиционни производители на реплики от среден и висок клас като Tokyo Marui и Classic Army. Естествено на пазара има и изключително евтини боклуци, но за тях човек може да се ориентира донякъде по цената - всяка пушка, която е на цена под 200 лева трябва да се избягва, защото в общия случай се касае за евтина играчка, изцяло пластмасова, с ниска начална скорост.

За пример мога да дам своята екипировка - използвам реплика на Steyr AUG A2, производство на Jing Gong, които по всеобщо мнение са най-качественият от китайските производители. Началната скорост на автомата без ъпгрейди е 110 м/с, което е достатъчно да даде 40-50 метра прицелна далекобойност с топчета 0.23 грама. Комбинирал съм го със сравнително евтин бързомерец. Предпочетох реплика на AUG изключително субективно - просто най-удобно легна в ръцете ми от всичките реплики, които изпробвах. Самото оръжие изглежда малко нереално за незапознатите, заради пластмасовия си корпус, но трябва да се има предвид, че това е така и при бойния прототип - приклада и рамата са полимерни, а метални са затвора и цевта. Купена е от Airsoft-BG, като персоналът е изключителен - самите те са запалени еърсофт играчи, дават 2 години гаранция за всяка пушка, купена от тях, и дават страхотни съвети за избора на пушка, евентуалното и ъпгрейдване и поддръжка.

Най-важният елемент от екипировката ми - очилата, са подбрани така, че да са удобни за носене с диоптрични очила под тях (тъй като съм си кьорав). Купени са от Storm Airsoft, чийто екип също е от запалени играчи и майстори на ъпгрейда на пушки. Моделът е подобен на този:


Камуфлажът, който използвам е стандартен горски камуфлаж на БА. Съчетал съм го с molle багажна система, отново в горски камуфлаж, закупена от eHobby Asia:

За защита на главата (тъй като установих, че в разгара на престрелка е много лесно да я халосам някъде) използвам подобна каска:

















Реших да се поглезя (отново от eHobby Asia) с една раничка за вода - тя представлява малка раница, с вграден двулитров мях, от който излиза маркуч със специален накрайник, който пуска вода, като се стисне със зъби:















На краката си нося стандартни български армейски кубинки, произведени през 1982 - страхотно здрави и удбни са (поне за мен - много хора твърдят, че им били неудобни), стягат добре глезена, като го предпазват от изкълчване при стъпване накриво.

Накратко - еърсофтът е едно изпълнено с адреналин изживяване, в което наистина може да се почувства тръпката от това да си на война.

сряда, 14 октомври 2009 г.

Battlefield 2

Напоследък имам твърде малко време за игри, но когато успея да отделя - посвещавам го на вече поостарялата Bаttlefield 2. Тази игра е продължение на култовата Battlefield 1942, която даваше възможност за масирани битки от първо лице в различни фази на Втората световна война. 




Това продължение е ситуирано в едно хипотетично недалечно бъдеще, в което война се води между Middle Eastern Coalition (някакви араби), United States Marine Corpse (закъде сме без героичните момчета на чичо Сам) и китайската People's Liberation Army. Един от трите експаншъна - Euro forces добавя и четвърта армия - тази на Европейския Съюз (ето ни и нас). 


Всяка от армиите разполага с различни превозни средства, които играчът може да управлява или на които да се вози - хеликоптери Apache и Ми24, самолети МиГ 29, F-18 и Harrier, танкове Abrams, Challenger, T95, всякакви повече или по-малко бронирани пехотни машини като HMMWV, БТР-90 и различни бъгита... Ръчният арсенал включва както класики като пистолет Beretta M9, автомат АК47, картечница РПК-74 и пушка Norinko 98 (китайски клонинг на популярната Remington 870), така и съвременни разработки като автомати M4A1 и G36C, картечници M249 SAW, и ръчни противотанкови комплекси Predator. 


Режимът на самостоятелна игра е страхотно орязан и ощетен - от една страна се играе на малък размер карти, от друга - липсва авиация, от трета - ИИ-то на ботовете е доста зле, а от четвърта - постиженията не влизат в досието на играча. Споменавайки за него няма как да го пропусна - всеки играч си има досие, в което се отбелязват постиженията му (убийства, пленявания на контролни точки, оказана медицинска или инженерна помощ и т.н.) В зависимост от тях той получава повишения, медали, значки и нашивки, с които на свой ред отключва различни оръжия. 


От ощетения сингъл става ясно, че основното предназначение на тази игра е мултиплейър. Тук вече са достъпни всички отключени оръжия и всички превозни средства. Самият мултиплейър може да е по локална мрежа, или през интернет. Нямам впечатления от локалната мрежа, така че ще споделя впечатленията си от играта по интернет. Опитах пиратските сървъри - откровено губене на време. Там се играе с кракове и чийтове, ако се опита човек да играе почтено - няма шанс за оцеляване освен ако е наистина добър в 3д шутърите (какъвто не съм). Затова играя на официалните сървъри, където наистина има шанс и за по-неопитни играчи да свършат нещо. Според разни слухове има начин да се подкара на официалните сървъри и пиратско копие на играта, но не знам как точно става - купих си играта в комплект с експаншъните. 


Самите експаншъни са 3 - Armoured fury (който добавя нови бронирани машини), Euro Forces (който добавя армията на Евросъюза) и Special Forces на който ще се спра по-подробно. Той всъщност може да се нарече по-скоро мод на играта, защото измества фокуса от редовната армия към специалните части. Фракциите, с които може да се играе са US Navy S.E.A.L.s, британските SAS, руските СпецНаз, MEC Special forces, Insurgents, и Rebels. Тук са добавени превозни средства като ATV, водни джетове и цивилни пикапи, специални оръжия като арбалет с въже, по което можете да се изкатерите или да се плъзнете надолу, гранати със сълзотворен газ и т.н.  


Като цяло играта с допълненията към нея е едно изключително забавно изживяване. Пресният пример - снощи седнах изморен и недоспал да разцъкам 15-20 минутки преди лягане. Легнах си над 3 часа по-късно, когато вече очите ми се затваряха и се чудех къде ще оставя картечницата като си легна.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Чанта с формата на зар d20

Докато се мотаех из дебрите на нета попаднах на този сайт. В него се предлага комплект "направи си сам", с който всеки с поне малко шивашки умения може да си ушие чанта с формата на 20 странен зар. Предлагат се два размера на цени $20 и $25, както и d12 на цена $18.50. Ето и няколко снимки на продукта:

















Кройка на самите елементи (в случай, че не желаете да поръчвате комплекта, а искате да си го направите изцяло сами) има тук, а подробна инструкция за ушиването (на английски език) - тук.

Разбира се остава въпросът кой би носил подобна чанта, но пък това е интересен начин човек да демонстрира привързаността си към настолните ролеви игри.

вторник, 6 октомври 2009 г.

Tarja и Nightwish

Предстоящият концерт на Таря Турунен в зала Универсиада ме подсети отново за факта, който отказвам да приема вече четири години - раздялата и с Nightwish. От прекалено дълго време съм фен на групата и ми тежи, че никога вече няма да има песни като Nemo, Planet Hell, Wish I had an angel, Beauty and the Beast, Phantom of the opera...


Разбира се слушах новите неща на Таря и на Nightwish, опитах се да ги харесам, да ги възприема, но както и да го погледнем - песните на Таря са слаби, липсва въздействието на музиката, а колкото и прекрасен да е нейният глас - като няма какво толкова да изпее, няма с какво да въздейства.

От друга страна - последният албум на Nightwish за мен е чист провал. Разбира се тук причината е в слабата вокалистка. Всъщност Анет Олзон далеч не е слаба певица, но хем няма гласа на Таря, хем стила и на пеене няма нищо общо с утвърдения стил на групата. Туомас Холопайнен отново е дал всичко от себе си, композирайки музиката за този албум, но вече няма свободата да я разгърне, опирайки се на богатия глас на Таря. В резултат се получава нещо като поп-рок с доукрасявания. Фрапиращ пример е бонус трака Escapist - в него силната, въздействаща музика дотолкова подчертава постния глас на Анет, че ефекта е сякаш пее някоя дрисла от рода на Бритни Спиърс.

Все пак в албума има и свежи попадения, които са... ами песните, в които Анет не пее. За пръв път в този албум Марко Хиетала има възможността да пее (не броим дуетите с Таря - там нейното присъствие променя впечатлението и е по-трудно да се оцени Марко като певец; по-скоро бива оценен като идеален вокален партньор за Таря) и неговото изпълнение на Master Passion Greed и The Islander е показателно за това, че Nightwish може би нямаше да развалят впечатленията на феновете ако просто бяха продължили само с Марко за вокал.

Всъщност Марко Хиетала има немалък опит като вокал и фронтмен - неговата група Tarot има страхотни попадения, които макар и доста различни стилово от нещата на Nightwish са изключително ценни и в тях се чувства влиянието на Judas Priest.

понеделник, 5 октомври 2009 г.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Джаджите без които не можем

Онзи ден се замислих доколко съм зависим от мобилния си телефон за да комуникирам с близките и познатите си. Оказа се, че колкото и да се напъвам, не мога да си спомня друг телефонен номер освен моя си и този на приятелката ми (и то не защото някога го набирам ръчно, а защото трябва да го цитирам всеки месец като го плащам). Замислих се, защото ако изведнъж се озова без телефона си, просто няма как да се обадя дори и вкъщи, тъй като не знам и домашния си номер (него го плащат хазяите). Честно казано тази представа ме изплаши. Което е странно де - само допреди 6-7 години не ми пукаше, че нямам мобилен телефон; знаех, че ако някой ме търси - ще ме намери като се прибера, и че ако аз искам да се обадя на някого докато не съм вкъщи - винаги има монетни автомати, автомати с фонокарти и пощенски офиси. Всъщност това, че се уплаших от представата да не мога да комуникирам ме накара да се уплаша още повече, този път за психическото си здраве.


Всъщност замисляйки се сериозно и задълбочено - май няма друга джаджа, от която да се чувствам толкова силно зависим. Дори компютърът ми не е толкова важен за мен, въпреки че съм заклет геймър и хардуерен ентусиаст. От друга страна - приятелката ми пък не може да излезе без mp3 плейъра си, така че явно всеки се пристрастява по различен начин към устройствата, които носи. Как е при вас?

сряда, 30 септември 2009 г.

За животните с любов?

Прочетох тази, тази и тази статии и се замислих за някои неща. Най-вече, за това, че аз (според някои от коментиращите) съм безсърдечен убиец-психопат. Да, убивал съм и пак ще убивам щом се наложи. Убиването е част от закона на джунглата - убий, или ще бъдеш убит. И тъй като не искам аз или някой от близките ми да свършим като 85 годишната баба Гена - ще убивам.


Но май-трябва да започна от малко по-рано. Бях на 15, когато в родния ми Пловдив извърших първото си убийство. Тогава както се прибирах пеша към къщи бях нападнат от четири от тези толкова милички на кварталните пенсионери животинки - злобни помияри, които пазеха територията си (към която очевидно се числеше целият тротоар. По онова време имах страх от кучета, защото злобната овчарка на един побъркан комшия беше успяла да наплаши всички деца от квартала и да ухапе поне по веднъж всички без мен (не случайно носех прякора "Катерицата" - в момента в който оня звяр се появеше на хоризонта, бях способен да накарам Джеки Чан да се изчерви от срам и да позеленее от черна завист за умението ми да се озовавам за част от секундата на някое по-височко местенце). Та както си вървях спокойно, се озовах срещу озверялата глутница от четири помияра, които имаха очевидното желание да закусят с части от мен. Аз обаче тия части много си ги обичам, и нямах никакво желание да ги предоставя безвъзмездно на тия мили животинки. Успях да опра гръб в едно дърво, плюх си на кубинките и раздадох справедливост. В резултат две от псетата бяха доволно мъртви, а другите две - порядъчно наритани. Тогава се изправих срещу още по-опасния звяр, наречен "изкукал пенсионер". Докато още треперех от адреналиновия шок, някакъв дядо ме положи с бастуна си по гърба, бълвайки такива псувни, че всеки порядъчен софийски ватман би извадил бележник да си води записки по това невиждано изкуство. Естествено не му останах длъжен (поне във вербално отношение), и му предложих най-учтиво да иде на майната си, освен ако не гори от желание да последва любимците си на оня свят. Тази случка изцери страха ми от кучета - показа ми, че съм способен при нужда да се справя с тях дори и с голи ръце.

Година-две по-късно рецидивирах - отново убих по изключително мъчителен за жертвата начин. Въпросната нищо не подозираща жертва се нахвърли върху колелото ми, докато аз най-нагло се возех на него. Опита се да захапе глезена ми, и беше толкова изненадана от факта, че той може да се вдигне с такава неподозирана скорост, че вместо него, захапа педала на колелото ми. Разбира се същия тоя глезен не закъсня да се стовари с цялата ми тежест върху невинната муцуна на животното, причинявайки му кошмарно главоболие, а на мен - весело търкаляне с велосипед между краката. Тук обаче имах преимуществото, че далеч не за първи път се търкалях с колело, а явно кучето още не можеше да се освести от удара. Понаритах го още малко, и го довърших с едно паве в главата.

Третата случка беше вече в София. От известно време имах навика да нося винаги в себе си газов пистолет, защото нерядко подобни гадинки се бяха опитвали да ми покажат колко много ме обичат (във вид на обяд), и само се надявах патроните PV Supra да вършат толкова добра работа, колкото се говори по оръжейните форуми. Бях решил да пробвам да ходя на работа с колело, защото ми беше писнало от задръстванията на Раковата покрай строежа на метрото. Докато се измъквах от Дървеница две полудомашни сладурчета скочиха върху мен. За нещастие изскочиха измежду паркираните коли и нямах време да реагирам, така че ме събориха и започнаха неистово да се опитат да откъснат парчета от маратонките ми. Честно казано не знам как успях да извадя пистолета и да изпразня пълнителя по тях. Те разбира се с квичене се изнесоха по-бързо от бит циганин, но с не по-малка скорост и викове "Убиец! Садист!" се приближиха две бабички. Озъбих им се и им съобщих, че следващия път, когато тия гадни псета ме доближат ще използвам бойни патрони (благословена да е оръжейната им неграмотност), след което ще обърна пистолета и по тях. Повече тия псета не се появиха из района (чувал съм, че от много близо газовите патрони нанасят поражения, които водят до бавна и мъчителна смърт - искрено се надявам това да е случая), а и оставена храна около близките входове вече не видях.

Освен споменатите вече случки, имаше и един случай, в който най-добрият ми приятел имал наглостта да се прибира пеш от Младост 1 към Студентски град посред нощ. Местните псета решили да го научат на уважение, в резултат на което той беше принуден да се барикадира в един вход и да ме извика по телефона да го прибера с колата.

Приятелката ми има психоза след подобно нападение от кучета в ЖК Модерно предградие. Цяло чудо е, че тя самата не е пострадала, защото докато аз съм стокилограмово говедо и мога да се справя с няколко псета и с голи ръце, тя е дребно, крехко и нежно момиче, което няма и 50 килограма. В момента избираме квартира, като заради този неин придобит страх не търсим в иначе приятни и изгодни квартали, но изобилстващи с кучета.

И така, аз съм убиец. Убивал съм и ще убивам. Правя го защото тия, които би трябвало да убиват не го правят и ме поставят в условията да се налага да браня живота и здравето си с голи ръце или с оръжие. Но вече взе да ми писва и съм на път да започна безогледно прочистване на тази сган, заради която ми се налага да мъкна половин кило желязо на кръста. А може би наистина трябва да почнем от изкуфелите ненормалници, които хранят тази паплач.

В заключение искам да уточня нещо - не мразя кучетата по принцип. Напротив - имал съм стрхотно приятни изживявания с кучета (не мои, защото аз не бих отделил от времето си за да разхождам всяка сутрин/вечер куче), но мой близък приятел преди време си изкарваше пари докато учеше като разхождаше кучето на негов познат бизнесмен - едър красив ризеншнауцер, с който сме си играли и сме се забавлявали адски много. Винаги съм обичал и съм се радвал на добре възпитаните животни. Но когато трябва да избирам между своя живот и този на четириногите - винаги ще избера своя.

Животът ми свършва

Не наистина де, само че вече и за мен ще важи репликата "Get a life". Като един истински геймър, фен на ролеви игри и Star Wars фанатик, не виждам как ще подмина новото отроче на Bioware - Star Wars: The Old Republic. Това ще е (според всичкия хайп) най-доброто MMORPG досега.

Показателен е факта, който се споменава в едно интервю с разработчиците - всяко NPC ще е озвучено с уникален глас. Това е просто едно от свидетелствата за перфекционизма на Bioware, които вече имат зад гърба си близки до сърцето на всеки ролеви фен шедьоври като поредиците Baldur's Gate, Neverwinter nights и разбира се Star Wars: Knights of the Old Republic.

На сайта на играта все още няма посочена дата на пускането и, но упорито се твърди, че ще е през втората половина на Октомври (т.е. има само 2-3 седмици до тогава.). В момента играта е във фаза open beta, за която записвания се приемат тук. Ето и пуснатия вече трейлър.

понеделник, 28 септември 2009 г.

Тиймбилдинг

Тази събота ходих на първия си истински тиймбилдинг. В старата ми фирма също правехме тиймбилдинги, но реално това, което се случваше бяха тиймдринкинги. Иначе казано шефът ни водеше на кръчма и падаше якото плюскане и къркане. То не че е лошо, но се губи идеята на самото сплотяване на екипа, защото в такива кръчмарски сбирки всеки се събира с хората, с които така или иначе е близък, и така и може да не се запознае с някои хора от фирмата.
Сега тиймбилдингът ни беше организиран от фирма ЕйчВижън, като според мен те се справиха блестящо (съдейки по личната ми степен на удовлетвореност)


Първото нещо, което ми направи добро впечатление беше разделянето по отбори. То беше направено като всеки си изтегляше плик, в който имаше име на човек и цветна лента за съответния отбор. Така всеки трябваше да издири човека, и да му предаде лентата. Беше удобен момент да се запознае човек с хора, с които не е разменял и една дума. По-късно, когато отборите бяха вече оформени, се видя, че са формирани колкото се може "по-шарено" от различните отдели и екипи. В моя отбор например нямаше нито един човек, с който да съм разменил повече от едно "Здравей" за четирите ми месеца във фирмата.

След като се разделихме по отбори дойде време на първата игра. В нея всеки отбор разползгаше с трасе, дълго около 20 метра, в началото на което имаше туба с вода, в средата - голяма купа, а в края - мензурка. Всеки отбор разполагаше с по двайсетина сламки и шест лъжички. Целта на играта бе да се пренесе максимум вода до мензурката, като между тубата и купата можеше да се пренася само с помощта на сламките, а между купата и мензурката - само с лъжички. Всеки можеше да носи колкото си иска лъжички, но само по една сламка. Тук пострада и отборът, който пренесе най-много вода - няколко пъти бяха предупреждавани да ползват само по една сламка, и накрая бяха санкционирани с една точка. Нашият отбор беше на второ място, като заради санкцията на първите, в края на играта бяхме с равен брой точки.

Втората игра си беше силова - дърпане на въже. Тъй като отборите бяха пет, то имаше пет въжета, вързани за метален обръч. Всеки отбор имаше "врата", оформена от две флагчета, и целта беше да изтегли обръча през своята врата. Теглеше се три пъти, като всяко теглене носеше точка. Един човек нямаше право да участва в повече от едно теглене, но тъй като нашия отбор беше най-малоброен (имаше хора, които не бяха дошли на тиймбилдинга) ни беше позволено в третото теглене да участват хора и от предишните за попълване на бройката. В първото теглене събрахме възможния максимум физическа сила на отбора - бяхме най-едрите представители, и закономерно победихме. Във второто теглене пуснахме най-слабичките сред момичетата ни, като предварително ги бяхме инструктирали да следят кога някой отбор започне да надделява. В този момент те трябваше да започнат да дърпат настрани, така че обръчът да мине не през вратата, а между две врати, като по този начин никой нямаше да вземе точка. Планът беше приложен успешно. При третото теглене вече бяхме поизморени, тъй като бяхме дърпали по веднъж и не можехме да смогнем да изтеглим другите, така че отново "изкривихме" тегленето. В крайна сметка тези стратегии доведоха до това, че само нашият отбор взе точки от тази игра и поведохме в крайното класиране.

Третата игра беше логическо-познавателна. Трябваше да подредим по важност списък с предмети, ако се намираме на спасителна лодка, на 1800 километра от най-близкия бряг. Познатите позиции бяха сравнително малко, но близките бяха много (например вместо на 5-то, сме сложили даден предмет на 6-то място). Тук отново имахме най-много точки и смея да твърдя, че до голяма степен това се дължи на мен.

След тази игра вече бяхме изгладнели като ято лешояди на диета и се втурнахме към ресторанта, където ни чакаше обилната шведска маса. Тук трябва да вметна две забележки за ресторанта - някои кюфтета бяха недопечени, а поръчките от бара се изпълняваха кошмарно бавно - за една бира трябваше да чакам около половин час.

Четвъртата и последна игра беше на една полянка на около километър и половина встрани. Там бяхме посрещнати с по една купчина багаж за всеки отбор, като условието беше за 45 минути да издигнем кръчма в духа на една от пет нации. Нашата нация беше Русия. В багажа имаше сгъваема шатра, малко талашитени плоскости, пирони, чук, трион, самовар, руски книги, две ушанки, руско знаме, бутилка водка, маринована риба, черен хляб и хайвер. За нула време издигнахме шатрата, сковахме барплот, наредихме украса, назначихме барман, сложихме двама от най-яките за мутри пред бара и започнахме съчиняване на приветствена реч. Оказа се, че никой от отбора не говори както трябва руски, и се опитвахме да сглобим нещо що-годе смислено от останките от някогашното си учене на руски език в училище. В крайна сметка се получи нещо колкото безсмислено, толкова и забавно (за съжаление не мога да го цитирам), с което посрещнахме представителите на другите отбори. Оценяването на баровете се извършваше вече не от организаторите, а от самите участници - всеки гласуваше кой бар е харесал най-много, като обаче нямаше право да гласува за бара на своя отбор. След големи уговорки (и подкупване с водка ;) ) се оказахме втори, което означаваше, че в крайното класиране сме на първо място, на две точки пред вторите.

Резултатът - един приятно изморителен ден, много нови запознанства, много забавни случки. Дано скоро има пак такива събития.

петък, 25 септември 2009 г.

За лошите навици

Всеки ги има. Някои са безобидни на вид, други откровено вредят на здравето, трети са вредни за джоба, но безспорно всички са трудни за изкореняване. Аз самият имам изключително грозния навик да гриза ноктите си като съм нервен или ми е скучно. Твърде често изобщо не се усещам като го правя, а съм наясно, че за страничен човек това може да е не просто грозно но и гнусно. Опитвал съм (и продължавам да опитвам) да се преборя с този навик, но пустата привичка е по-трудна и от пушенето. Него пък го спрях след 10 години тровене, но и до днес има моменти, в които имам чувството, че дробовете ми изгарят за цигара.

Какви лоши навици имате вие и как се борите с тях?

Неграмотни драскачи


В днешния брой на "Новините днес" видях заглавието от снимката. Непростимо е журналист и редактор да са неграмотни.


четвъртък, 24 септември 2009 г.

ЖП модели

ЖП моделите ме привличат от съвсем малък. Още като малко дете мечтаех за електрическо влакче, което да щъка по релсите. Само че не ми беше достатъчно просто да се шматка напред-назад, а исках и стрелки, гари, семафори, светофори, автоматични бариери... Странното е, че не бях виждал повечето от тези неща, но бях убеден, че би трябвало да може да се направят. Как - нямах представа, все още не бях грабнал поялника. За съжаление нашите нямаше откъде да ми купят влакче и само въздишах по тези, които виждах у мои приятели - донесени от СССР, ГДР или някъде другаде.

Преди известно време попаднах на един форум, който беше посветен именно на тази моя детска мечта. Накупих си релси, локомотиви и вагони и почнах да им се радвам. Твърде бързо обаче разбрах, че не съм избрал подходящия за мен мащаб - ТТ (1:120) беше прекалено дребен за моето късогледство, така че реших да премина към по-едър мащаб. Избрах HO (1:87) по няколко причини - от една страна е един от най-популярните мащаби (ако не и най-популярния), така че в него се предлага най-голямо разнообразие от локомотиви и подвижен състав. От друга страна - нещата са по-големи от тези в ТТ, но все пак - не прекалено големи, за да се чудя къде ще ги побера. Все пак често локомотивите дори в този мащаб са по-дълги от една педя, а един от най-малките възможни радиуси на завой е 36 см, което означава, че за обратен завой е нужно почти метър разстояние. От трета - този мащаб е доста близък до често срещаният при стендовите модели 1:72, така че неща предвидени за него също биха могли да се влязат в употреба.

За разлика от повечето моделисти у нас, които са влюбени във II и III епоха - времето на властване на парните локомотиви и прохождането на електрически и дизелови, аз обичам по-модерните неща от IV и V епоха. Не че не оценявам достойнствата на красивите парни машини и украсените вагони, просто обичам модерно изглеждащите машини, защото ми напомнят за истински пътешествия по света.

В момента малко по малко насъбирам колекция от локомотиви и подвижен състав, като обмислям идея за макет с една или две гари, много стрелки, мостове, бариери и какво ли не още...

Противно на навиците си, този път планирам отдалече и внимателно за да съм подготвен за всички проблеми, които биха могли да възникнат около този макет. Всъщност най-големият проблем, на който съм измислил два варианта за решение, но все още не съм избрал окончателното, е липсата на място. В момента живея на квартира, която представлява двустаен апартамент, в който освен мен живеят приятелката ми и съквартирантът ми, така че мястото е доста ограничено. От друга страна - днес сме тук, утре - не се знае къде, така че трябва да съм готов при нужда да транспортирам този макет. Това ме накара да избера може би най-сложния вариант за макет - модулен. Едното решение, което съм измислил, е макетът да се състои от еднакви по размер модули, които в прибран вид да се поставят един върху друг и да оформят нещо като гардероб. Недостатък на това решение е, че е необходима голяма прецизност на изработката на модулите, така че винаги да съвпадат. Освен това се налага всеки път като искам да използвам макета да разчиствам място и да го сглобявам. Второто решение е модули, закрепени по стената на стаята. Това решение позволява да се използват много дълги маршрути (нещо, което обожавам), не изисква толкова голяма прецизност при изработката на отделните модули, позволява модулите да не са еднакви по форма и размери, не се налага постоянно да се сглобява и разглобява (и съответно не се амортизира от това), но пък така макетът не е защитен от прах и повреди, винаги е изложен на показ, и най-лошото - може да е не повече от 50-60 сантиметра широк, тъй като иначе ще коства твърде много място. Макар 50 сантиметра от макета да пресъздават 43 метра от реалността това ограничава броят на коловозите, които може да има една гара, ограничава обема на хълмове и планини по макета, ограничава и сградите, които биха могли да се сложат.

Все още обмислям и претеглям плюсовете и минусите на двата варианта и времето ще покаже кой ще избера.

Фейсбук

Това чудо е една от най-големите зарибявки. Честно казано нямам никаква представа защо всяка сутрин първата ми работа е да погледна страницата с действията на хората от списъка ми с контакти. Просто се чувствам сякаш денят ми няма да започне ако не знам кой какви тестчета е правил и какви линкове иска да сподели. За който иска - ето ме и мен: http://www.facebook.com/mayvena?ref=profile

вторник, 22 септември 2009 г.

Нещо като увод...

Здравейте и добре дошли на моя блог. Може би ме познавате, а може би не. И в двата случая обаче вероятно тук ще откриете неща, които не сте знаели за мен. Всъщност не обичам блогове - никога не ме е блазнила идеята да чета писанията на някой си. Аз самият обаче явно съм от хората с малко по-изявено его и обичам да занимавам останалите със собствената си (не твърде скромна) персона. 





Всъщност нямам намерение да отегчавам никого с писанията си на тема какво съм ял на закуска (който го интересува - закусвах двойка топли гевречета, от лелята, която ги продава на спирката на трамвай 20 срещу Халите - винаги като минавам оттам сутрин парят), а възнамерявам да посветя този блог на многобройните си хобита. Така или иначе ако ме познавате вероятно е покрай някое от тях. Ето някои от нещата, които правя за удоволствие:


Настолни ролеви игри. Може би сте чували за "Dungeons and Dragons" - това е една от най-известните ролеви игри, но далеч не единствена. Така или иначе аз играя именно нея и производните и като "d20 Modern", "Star Wars d20" и т.н. Ако не знаете какво е настолна ролева игра - ще поразкажа по-подробно в някой следващ пост.


Компютърни игри. Обожавам хардкор RPG-тата като "Fallout", "Baldur's gate", "Planescape: Torment" и т.н. Фен съм и на походови стратегии, като фаворити са ми "Civilization" (нарочно не уточнявам коя - харесвам всичките), "Heroes of Might and Magic" (отново всички), първите две части на поредицата X-COM - "UFO: Enemy unknown" и "X-COM: Terror ftom the deep", както и римейка на първата от тях - "UFO: Aftermath". Рядко се случва да харесам някой екшън или състезание, но все пак мога да оценя добрите като "Half Life", "Half Life 2", "Need for speed: Underground" и "Need for speed: Underground 2"


Еърсофт. Представлява екстремен спорт донякъде подобен на пейнтбола, но и различаващ се по доста неща. Подробности за това що е еърсофт можете да намерите на официалния портал на еърсофта в България - http://www.airsoftbulgaria.com. Разбира се в по-нататъшните ми постове ще пиша повече по темата.


Модинг или модифицирането на компютърни кутии и компоненти. Понякога означава създаването изцяло на кутии и аксесоари за компютри. Към момента съм завършил една кутия, замразил съм други проекти, имам идеи за още... когато им дойде времето ще има материали за всички.


Хардуер. Интересувам се от всякакви хардуерни новости и обичам да чопля из "червата" на компютъра.


PHP, Delphi, C++, MSSQL и MySQL програмиране. Пиша код, мисля бази, после трия всичко и почвам отначало... Абе творчески процес :)


Разбира се гледам и филми (екшъни, трилъри, фантастика...), слушам музика (реално всичко без чалга, но наблягам на пауър, хеви, готик и симфоничен метъл), чета на килограм (когато има какво)...


Мащабен и ЖП моделизъм. Обожавам да изработвам миниатюрни копия на света около нас. В стендовия моделизъм предпочитам мащаб 1:35, а в железопътния - H0 (1:87).
Всякакви "направи си сам" проекти - ремонти по дома, по колата, изработване на какво ли не...


Това са някои от моите хобита, на които посвещавам значителна част от времето си. Останалата част от деня ми се разпределя между работата и приятелката ми (най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми).


За начало е това - очаквайте включване скоро.