понеделник, 17 октомври 2011 г.

Бисери от Топ Гиър

Преди известно време публикувах събрани съчинения на Буги Барабата. Сега продълбжавам поредицата с култови бисери на Джеръми Кларксън от Топ Гиър:




1. „Не би могло да дръпне мазна пръчка от задника на прасе.” Джеръми Кларксън за Порше Бокстeр
2. „Смятам Ферари за умалена версия на Господ!”
3. „Когато обсъждали на какво наподобява звука от Мерцедес – Макларън SLR, британските инженери от Макларън казали, че звучи като Спитфайър. Но немците от Мерцедес казали „Не! Не! Звучи като Месершмит”. Всички те грешат. Звучи като бога на бурите, който драска с нокти.”
4. „Съжалявам, но да имаш Астън Мартин DB9 на алеята и да не го караш е нещо като да имаш Кийра Найтли в леглото си и да спиш на дивана в хола. Дори да имаш половин скротум, това няма да се случи.”
5. „Скоростта не е убила никой, внезапно спрял на едно място. Тя те отнася”
6. „Кьонигсег казват, че ССХ е по-комфортен. По-комфортен от какво? Да бъдеш наръган?”
7. „Господ може и да е направил света за шестдни, но докато е почивал на седмия, помощникана Луцифер Балзибъб е изскочил от някъде и е създал това място.” Джеръми Кларксън за Детройт.
8. „Да притежаваш TVR е като да имаш мечка. Това значи, че е страхотна, докато не ти откъсне главата, което тя ще направи.”
9. „Обадих се на Джей Кей от Джамирокуай, който има едно такова и го питах „Ще ми заемеш ли твоето?” Той каза, да, но само ако му заема дъщеря ми, тъй като струвала толкова.” Джеръми Кларксън за Ферари Енцо
10. „Виждал съм гангренясали рани, които са изглеждали по-добре от това”. Джеръми Кларксън за Порше Кайен.
11. „Климатикът в Ламборджинитата вероятно се захранва от астматик, който се е сгънал в таблото и духа със сламка.”
12. „Ако някога страдам от безсъние, просто поглеждам снимка на Тойота Камри и вече съм долу.”
13. „Ако планирате да си вземете БМВ 6-та серия, препоръчвам да включите на задна скорост и да напуснете къщата на приятелите си, без те да видят задницата на колата.
14. „Американците изнасят лекции по демокрация на света, но не дават да се изключи тракшън контрола!” Джеръми Кларксън за Шевролет Корвет.
15. „Мисли за нея като за Анджелина Джоли. Чувал си, че е луда и яде лепило за тапети. Ама пак ще се пробваш, нали?” Джеръми Кларксън за Алфа Ромео Брера.
16. „Това е Рено Испейс, вероятно най-добрия ван. Не че това е нещо, за което трябва да се тръби … Това е като „О, божичко, пипнах сифилис, най-добрата от венерическите болести!”
17. „Звучи като Бари Уайт, който яде оси.” За Мерцедес Бенц CLS55 AMG.
18. „По-скоро бих отишъл на работа на ръце, отколкото във Форд Галакси. Който и да е създал тапицерията на тази кола е имал фиксация на тема карфиол. По-скоро бих си направил вазектомия, отколкото да платя за Форд Галакси”.
19 „Не разбирам бус лентите. Защо бедните хора трябва да стигат по-бързо от мен?”
20. „Състезателните коли, произведени за употреба на пътя никога не са ставали. Те са нещо като да направиш хардпорно и след това да го монтираш така, че да бъде показвано в британските хотели. Приключваш с половинчасово гледане на потното лице на някакъв мъж.”

вторник, 20 септември 2011 г.

Целувката

Още един стар мой разказ:



======================================================

Целувката

Двамата танцуваха прегърнати. Нежният блус заливаше притъмнената стая. Жоро притвори очи и се отдаде изцяло на усещането за прилепеното до него тяло. Имаше чувството че стаята не съществува, че са престанали да съществуват и другите две двойки. Съществуваха само той, Диана и музиката. За първи път танцуваше с нея. Всъщност за първи път говореше с нея, макар че учеха заедно вече три години, но до този момент не бяха разменяли повече от две-три думи като “Здравей”, “Къде ни е следващият час” и т.н. Не че не искаше, но винаги досега когато искаше да я заговори, Жоро блокираше и не занаеше какво да и каже. Но този път беше говорил с нея и усещаше че не и е напълно безразличен.


Диана грееше от щастие. Най-после Жоро беше с нея. Тя беше влюбена в него от момента в който го видя за първи път – с развяната му от вятъра дълга коса, черния кожен шлифер, китарата в ръцете му... Властелинът на сцената, излъчващ увереност и достойнство. Това я привлече. А после, когато разбра колко учудващо срамежлив е той в действителност се влюби истински. Знаеше че той страшно много я харесва, и знаеше че никога няма да се осмели да направи първата стъпка. Знаеше също така, че ако тя се опита да го заговори просто няма да знае какво да каже. И най-после тази вечер чудото беше станало. Може би благодарение на алкохола, който ги бе освободил от задръжките им, подпомогнат от факта, че бяха единствените присъстващи без “половинки”. Най-после бяха разговаряли. Говориха за обикновените неща от живота, и тя беше учудена колко зряло разсъждава той за своите осемнайсет години.

Петя танцуваше с приятеля си и при всяко завъртане хвърляше по един поглед на Жоро и Диана – и двамата със затворени очи, притиснати един до друг, изглеждаха така сякаш не могат и не искат да се пуснат. Тя знаеше, че и двамата са влюбени един в друг – Дияна беше споделяла с нея, а на Жоро му личеше от километри, въпреки, че се мъчеше да го прикрие. Всъщност се справяше добре, но все пак тя беше израстнала с него, бяха съседи откакто се помнеха и пак оттогава бяха по-близки приятели отколкото биха били ако бяха брат и сестра. Затова Петя беше решила да вземе нещата в свои ръце и се постара така да организира купона, че да може да ги остави насаме. Видя щастието на лицето на Диана и се засмя.

-  На какво се смееш – попита я приятелят и. 
-  Виж Жоро и Диана – му прошепна – успях! 
-  Ама ти затова ли го направи тоя купон? 
-  Млъкни и ме целуни!
Блусът свърши, но на Жоро изобщо не му се искаше да пуска Диана. Изненадано установи че и тя не го пуска. Погледна я и и се усмихна.

-  Да се разкараме, а? 
-  Хайде! – отвърна радостно Диана.


***


Пълната луна осветяваше целия квартал. Жоро и Диана вървяха бавно и мълчаливо, прегърнати така сякаш всеки от тях се бе превърнал в част от другия.

Внезапно Жоро почувства остра болка в двете си слепоочия и със стон се срина на колене.

-  Какво ти е? – разтревожено приклекна Диана до него. 
-  Нямам представа... - изпъшка Жоро – Главата ми ще се пръсне.
Изведнъж, несъзнаващ какво става, Жоро се хвърли напред, сграбчи Диана за раменете и впи издължилите се кучешки зъби в нежната и шия.


***


-  Ох, постоянно се притеснявам. – изрече за кой ли път жената, нервно разхождаща се напред-назад. 
-  Не се безпокой, мила. – с усмивка изрече мъжът, който седеше във фотьойла с вестник в ръцете си – Жорето вече не е малък, а и все пак е наш син. Сама знаеш че е дошло времето да усети вкуса на кръвта.
И той се усмихна, разкривайки дългите си кучешки зъби.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

SWTOR - най-после преордер

Star Wars: The Old Republic най-после е пусната за предварителна поръчка. Цената в Амазон е $59.95. Все още от Пулсар не са я пуснали, но до официалната дата на излизане - 31.12.2011 има достатъчно време за да започнат и те да я предлагат. А и тъкмо време за ъпгрейд на хардуера - официално обявените изисквания са следните:


OS

Windows XP, Vista/7 

CPU

AMD Athlon 64 X2 Dual-Core 4000+ or better · Intel Core 2 Duo Processor 2.0GHz or better

RAM

Windows XP: 1.5GB · Windows Vista and Windows 7: 2GB · PCs using a built-in graphical chipset, 2GB RAM recommended. 

Video

ATI X1800 or better* · nVidia 7800 or better* · Intel 4100 Integrated Graphics or better* 

DVD-ROM

8x or better *Minimum of 256MB of on-board RAM and Shader 3.0 or better support.


Както се вижда, изискванията не са фрапиращи, и реално само хората с антикварни компютри като мен ще се нуждаят от ъпгрейд за да я подкарат. 

понеделник, 18 юли 2011 г.

Усилвател

Преди известно време се сдобих с чифт прилични тонколони - старо производство, предполагам правени някъде през 80-те, но вадещи доста приличен звук. Смятах да ги използвам за озвучаване на компютъра си, но се оказа, че нямам подходящ усилвател. Тъй като съм верен поддръжник на почина "Направи си сам" се поразрових за схема, която би ми свършила работа и открих една изключително подходяща за нуждите ми на сайта на силистренския радиолюбителски клуб.

Конкретното решение е реализирано с една интегрална схема TDA 1553, производство на Philips, а самата схема е ето това простичко нещо:

Решението е доста евтино - единственият малко по-скъп компонент е самата интегрална схема, която струва 12 лева, като заедно със стерео потенциометъра за регулиране на усилването, панела с клеми за свързване на тонколоните, кутийка, букса за включване на слушалки и останалите дреболии, цялостната сума на елементите отиде до 20 лева.

На схемата не е показано захранването, но реализацията му е елементарна - подходящ трансформатор, грец и някой по-големичък електролитен кондензатор за филтрация. Тъй като съм си леко параноичен (а и не успях да побера читав по размери радиатор в кутията), добавих и малък вентилатор от древна видеокарта, който да обдухва радиатора на интегралната схема.   По-късно обаче преместих цялото нещо в малко по-нормална като размери кутия и премахнах вентилатора. Разбира се не можеше да се мине и без едно светодиодче, което да показва кога усилвателят е включен :) При местенето добавих и изход за слушалки на предния панел.

За финал няколко снимки на готовия усилвател:



сряда, 13 юли 2011 г.

LARP

Споменавал съм и по-рано, че имам доста хобита и лесно се паля по нови. Едно такова хоби, с което се занимавам от скоро е LARP. Какво е това ли - съкращението означава Live Action RolePlaying или на български - Ролева игра на живо. 

Както в настолните ролеви игри, така и тук, всеки играч поема ролята на персонаж, най-често измислен от него самия, със своя история, характер и особености. Разликата обаче е, че всичко става не в главите на играчите, а на живо - т.е. когато искаш персонажът ти да се промъкне някъде - просто го правиш по начина по който би искал той да го направи. Разбира се това обуславя някои различия спрямо настолните ролеви игри - например играч, който не е добър бегач, не би могъл по чисто физически причини да изиграе бърз и подвижен елф например. 

Друга важна разлика спрямо настолните ролеви игри е това, че тук е нужно човек или да е сръчен, или да разполага с пари. Суровата действителност е такава - за да можеш да се облечеш като персонажа си, трябва да разполагаш с инвентар, цената на който може да се окаже неприятно висока, ако си вързан в ръцете и се налага да разчиташ на други за изработката на инвентара си. Елементарен пример мога да дам с едно най-обикновено наметало с качулка, което изработих за първия си фентъзи ЛАРП - за него отидоха около 40 лева за материали (3 метра дебел вълнен плат, малко естествена кожа за поръбване и за закопчалка и конопена връв за шиене). За ушиването на това наметало ми бяха нужни няколко часа, което прави още да речем двайсетина лева за труд ако трябва да се даде на шивач. Разбира се, когато правех това наметало не бях открил някои алтернативни източници на материали, които пък при добра импровизация могат чувствително да намалят цената - например наскоро от един магазин за дрехи втора употреба се сдобих с 15 колана за огромната сума от един лев :). Но стига толкова за инвентара - на него ще се спра по-подробно в по-нататъшни статии, а сега бих искал да се спра по-скоро на ролевия аспект от играта.

Разбира се инвентара е важен, доколкото той помага да се "влезе във филма", но ключовото в случая е въображението и способността да се превъплътиш в персонажа си. Едно от нещата, които са от много голяма полза за вживяването е предварително измислената история на самия персонаж - описването и, както и доизглаждането и, помагат на играча да почувства конкретния персонаж, да усети какво е това, което го движи, начина му на мислене и начина по който персонажът възприема света. Това дава възможността по време на игра действително да се превърнеш в персонажа си.

В по-предишния абзац споменах за фентъзи ЛАРП. Това уточнение беше необходимо, тъй като ЛАРП може да се играе във всякакъв сетинг - фентъзи, исторически, фантастика... Първият ЛАРП на който присъствах бе пост-апокалиптична история, вдъхновена от "Пикник край пътя" на братя Стругацки. Там използвах вече наличната си еърсофт екипировка и оръжие, но за следващия на който бях - фентъзи боен ЛАРП трябваше спешно да се сдобия с инвентар, с който да не изглеждам не на място. Разбира се нямах времето за изработка на каквато и да е броня, затова си уших табарда и наметало - това бе достатъчно, за да имам горе-долу приличен фентъзи вид. Следващото нещо на дневен ред бе въоръжението. Нямах представа какво ще ми е по-удобно, така че си направих боен чук и меч (в последствие се оказа, че именно чукът е оръжието за мен), както и голям щит. Към всичко това добавих и нещо като ножница за меча и клуп за носене на чука на колана, както и малка кожена чантичка, отново за колана, в която да прибера ключове, телефони и т.н. По този начин, изработвайки малко на брой неща, успях да се екипитам подобаващо.

И тук стигаме до едно от ключовите качества за един играч - способността да импровизира. Това умение е необходимо както при изработката на екипировка, така и по време на самата игра - все пак не бива да се забравя, че сценарият не е предварително написан и цялата игра си е сто процентова импровизация.

За финал - няколко снимки от ЛАРПове, на които съм бил:









понеделник, 28 март 2011 г.

Ако доктор Хаус ремонтираше коли

Във форума на napravisam.bg попаднах на нещо изключително забавно. Ето го:



Д-р Чейс: 12 годишен Опел Вектра. X20XEV.Със склонност към внезапно прегряване. 

Д-р Хаус: Откога започнахме да се занимаваме с елементарни случаи? Да си смени термостата. И без повече глупости. 
Д-р Чейс: Термостата е сменен преди няколко седмици. Симпомът си остава. 
Д-р Камерън: Стария антифриз може да бъде причината. 
Д-р Чейс: И той е сменен. 
Д-р Хаус: Хм. Интересно. Ще поемем случая. Направете проба от антифриза. 
Д-р Чейс: Няма нужда. Антифризът е сменен съвсем скоро. Собственикът ми каза. 
Д-р Хаус: Правило номер едно. Всички лъжат. Направете пробата. 
///// 

Д-р Чейс: Етилен – гликолът е в нормата. Определено не е антифриза. 
Д-р Камерън: Ерозиралото работно колело на водната помпа би могло да доведе до лоша циркулация и от там проблемът с прегряването. 
Д-р Хаус: Хей. Говорим за внезапно прегряване. Ако нещо не е наред с водната помпа симптомът щеше да е постоянен. Защо не се върнеш обратно в университета и да учиш механици сукалчета как се сменят накладки. Предложения? 
Д-р Чейс: Запушване на радиатора също отпада от списъка на възможните повреди. Отхлабен ремък? 
Д-р Хаус: Ремъкът на водната помпа на X20XEV е ангренажният. Ако беше разхлабен би довел до превъртане на зъби. Моторът отдавна щеше да се е окончил. 
Д-р Камерън: Лошо гориво? Все пак не знаем анамнезата. 
Д-р Хаус: Добра идея. Като за жена. Въпреки това не съм убеден. Да сложим вектрата на Дино тест. 
Д-р Чейс: Според шофьора, мощността на автомобила не се е променила. Има ли смисъл да подлагаме колата на такова мъчение? 
Д-р Хаус: Непостоянните симпоми са най-страшните. За това такива случаи идват при мен. Направете дино тест. 
///// 

Д-р Камерън: Имаме нов симптом- По време на теста лампата на АБС-а примигва. 
Д-р Чейс: Проблемът може да е в генератора. Износените четки на генератора създават променливо зарядно напрежение. 
Д-р Хаус: Чудесно. Но това не обяснява проблемът с прегряването. 
Д-р Камерън: Може двата симптома да са свързани по някакъв начин. 
Д-р Хаус: Запомнете едно. Нещата никога не са такива каквито са. Имаме проблем с АБС-а, който не би трябвало да се задейства при дино тест и непостоянно прегяване. Искам да докарате този мотор до изтощение. Прегрейте го. 
Д-р Чейс: Датчикът за температурата на маслото може да интерферира в компютъра. Може би става въпрос за проблем в мениджмънта на двигателя. 
Д-р Хаус: Малко вероятно. Но направете тест и рестартирайте компютъра. 
///// 
Д-р Камерън: Лог файла от компютъра не показва никакви грешки. Мозъкът на двигателя е чист. 
Д-р Чейс: Двигателя вече не прегрява. Но лампата за АБС п родължава да примигва. 
Д-р Камерън: Само че чистачките се задействат без причина. 
Д-р Хаус: Идеално. Сега пък чистачките. 
Д-р Чейс: И двигателя губи антифриз. 
Д-р Камерън: Това е абсурдно. Трябва да пристъпим към основен ремонт. 
Д-р Хаус: Няма да отворя един двигател само защото отвреме навреме му се приисква да прегрява и чистачките му се задействат току така. АБС-а е вторично заболяване. 
Д-р Чейс: Би трябвало да има връзка. 
Д-р Хаус: Загуба на антифриз и електрически проблем. Плюс прегряването, което вече го няма. 
Д-р Камерън: Може би прегряването да е било бутафорно. Може просто да е лъжлива информация. Шофьорът вижда, че на арматурното табло температурата се е покачила. Това не означава, че това е така. 
Д-р Хаус: Това би обяснило внезапното прегряване. Ако изобщо е имало такова. 
Д-р Чейс: А и няма загуба на мощността. 
Д-р Хаус: Какъв е ефекта ако течност попадне между няколко протрити кабела? 
Д-р Камерън: Късо съединение. Тогава би имало изгорял предпазител. 
Д-р Чейс: Не и ако късото съединение се разпределя между няколко отделни вериги. 
Д-р Хаус: Това обяснява и примигването на АБС-а. На двигателя му няма нищо. Натоварете го до краен предел. 
Д-р Камерън: Това може да го убие.... 
Д-р Хаус: ...Или да ни покаже, че нямаме никакво прегряване. И всичко е лъжлива информация. Натоварете мотора. 
///// 
Д-р Чейс: Хаус, беше прав. Механиката е желязна. Двигателят си работи като по ноти. Охладителната система си работи нормално. 
Д-р Камерън: Въпреки това двигателят губи по малко антифриз. И уредът на арматурното табло показва, че моторът прегрява. 
Д-р Чейс: И лампата за АБС-а примигва. 
Д-р Хаус: Този антифриз трябва да отива някъде. Проверихте ли маслото в картера? 
Д-р Чейс: Нормално е. Няма покачване на нивото. 
Д-р Камерън: Определено не е гарнитура на главата. 
Д-р Хаус: Не съм те наел на работа за да ми казваш неща, които вече знам. 
Д-р Чейс: И сега какво? 
Д-р Хаус: Загубата на антифриз всъщност е разковничето. Шофьорът не е забязал това по-рано, защото е сменил антифриза си скоро и загубата на охладителна течност той е приел като изчистване на въздушните каверни в охладителната система. Всеки двигател след смяна на антифриз се нуждае от няколко последващи вливания вследствие на елиминирането на въздушните камери в мотора. Ако пациентът губи антифриз в голямо количество, то следва моторът да прегрее. Но прегряването не е постоянно, а загубата на антифриз минимална. След като загубата на антифриз се съчетава с електрически проблеми явно става дума за късо съединение. Намерете го. 
Д-р Чейс: И как да стане това? 
Д-р Камерън: Определено е около мотора. 
Д-р Хаус: Изключете всички предпазители и консуматори. Включете 220 волта в инсталацията на автомобила. Това трябва да свърши работа. 
Д-р Камерън: Това може да подпали цялата инсталация. 
Д-р Хаус: Вземете си пожарогасители. И правете каквото ви казвам. 
Д-р Камерън: Какво подозираш? 
Д-р Хаус: Синдромът на Рено-Клио. 
///// 

Д-р Камерън: Появи се пушек. Бял пушек зад всмукателните колектори. 
Д-р Чейс: Хаус, ти беше прав. 
Д-р Хаус: Аз винаги съм прав. Намерете източника на белия пушек и започнете лечение чрез смяна на кабелите в този район. 
Д-р Камерън: А загубата на антифриз? 
Д-р Хаус: Имаме нужда от трансплантация на всмукателни колектори. Ще включа пациента в списъкът на чакащите от моргите. 
Д-р Чейс: Сигурен ли си, че това е причината? Че това е синдром на Рено-Клио? 
Д-р Хаус:. Определено. Внезапното прегряване без загуба на мощност не е никакво прегряване. Просто нещо лъже уредите. След като имаме минимална загуба на антифриз, присвяткване на лампата за АБС-а и спонтанно включване на чистачките това говори за напрежение във веригите. Всмукателния колектор е с двойни стени между които циркулира антифриз. За предпазване от спукване конструкторите са предвидили тапа като средство срещу замръзване и напукване на колектора. След като е сменен антифриза, миещите качества на новия етилен-гликол е предизвикал прокапване от тапата в колекторите. Капещият антифриз е влизал в снопа кабели под колектора и е предизвикал примигването на лампата на АБС-а и спонтанното включване на чистачките. Както и грешни показания на термометъра. Клиничен случай на синдромът на Рено-Клио.

петък, 25 март 2011 г.

Дискусия за 16-битовите лами

В един форум попаднах на тази дискусия (взета от друг форум) във връзка с добрия стар виц за 16-битовата ламя. Ако не знаете вица - самата дискусия започва с него:

Добрият юнак отишъл да се бие с лошата ламя. 
Замахнал с меча и й отсякъл главата. 
На нейното място поникнали две нови глави. 
Отсякъл и тях – на тяхно място поникнали четири. 
Пак ги отсякъл – поникнали осем. 
И тях отрязал – пораснали шестнадесет. 
Сякал юнакът, сякал… а когато отсякал 65536-тата глава ламята издъхнала, защото била 16-битова. 

============================================= 
Re: 
..по-скоро 65535-тата глава. 
============================================= 
Re: 
Не съм съгласен…очевидно имаме bitwise rotation (1, 2, 4, 8, 16…). 
В този случай ламята ще издъхне след 32768-та глава. 
============================================= 
Re: 
Абе по-скоро ще бъде 
… 
След като отсякъл (1 + 2 + 4 + … + 65536)-та глаа ламята дала фира. 
============================================= 
Re: 
Е юнака е почнал да брои от ‘1′ не от ‘0′ 
============================================= 
Re: 
Аз съм ок – юнака е почнал да брои от 1. 
Предполагам че той, обаче, все пак би предпочел в тоя bitset да съществува и null елемент (0), за да може в един момент да се окаже с 0 глави 
Ако ламята е била 16 битова, и ние (и най-вече юнака) държим да има репресентация на 0 глави, то тогава може да има 65536 глави 
================================================= 
Re: 
Някой да знае какъв е точно алгоритъма за порастване на нови глави? ) 
================================================= 
Re: 
Хмм… final result is: 

CODE 
__int64 sum = 0; 
WORD a = 1; 
DWORD last_head = 0; 

while (a) 

last_head = a; 
sum += a; 
a = a < < 1; 


Което ни дава сума: 
sum = 65535 
last_head = 32768 
============================================= 
Re: 
Абе според мене си е баш 2^16 – 1 = 65535 

1 + 2 + … + 2^15 = 2^16 – 1; 

след 16-тото рязане (дето е отсякъл 2^15 глави) те са станали 2^16 = 65536 и ламята е умряла. 
================================================= 
Re: 
Това е ламя, не хидра !!! 
================================================= 
Re: 
Абе според гръцката митология Ламята има 1 глава, а точно Хидрата много. 
================================================= 
Re: 
Ако ламята е била мужка. 65536 глаи е верен отговор!!! 
================================================= 
Re: 
RTFM ! 
================================================= 
Re: 
Ламя-неламя, ама ако броиш сумата от отрязаните глави последната версия на ламята ще е с 32768 глави, а ако не я броиш – 65536. 
В случая на Ивановата ламя, пича е отсякъл общо 65536 глави и тогава е умряля, което значи, че Иванов предполага, че ламята си брои отрязаните глави, което не е задължително. 
PS:Не се знае и за останалите глави какъв е алгоритъма ) 
================================================= 
Re: 
ха сега сменете функцията за никнене на глави от 

CODE 
f(n)=2*f(n-1) 
на 
f’(n)=f’(n-1) + f’(n-2) 

Тогава f’(n)/f’(n-1) ще клони към 1.61, за n -> +безкрайност. 
Стигнахме до задачата за слатното сечение. 
================================================= 
Re: 
Предлагам да вдигнем битовете на 32 
че да има повече мегдан за дискусии. С тея 16 бита почваме да се повтаряме. 
================================================= 
Re: 
Абе живеем във 21 век. Дайте да минем на 64 битова архитектура ? )) 
================================================= 
Re: 
Според мен Юнака е отрязъл всичко на всичко 1 глава. 
Проблемът се появил още същата вечер в селската кръччма (irish pub) когато след няколко бири, на нефо му се сторило добра идея да удвои главите (сещате се как му е хрумнал този драматичен похват) 
...


четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Страх от мрака

Тъй като от доста време нямам възможността да седна и да напиша нещо смислено за блога, ще използвам един стар трик - ще публикувам нещо, писано преди много време, но все още непубликувано тук. Става дума за един мой разказ, писан преди повече от 10 години. Надявам се да се хареса.

======================================================

Страх от мрака

Вървях замислен по тъмните пловдивски улици. Докато се прибера ми оставаха още около пет-шест километра. Естествено не ми се ходеше пеша, но нямаше друг начин - автобусите отдавна бяха спрели, а както обикновено нямах пари за такси. Видях отражението си в една тъмна витрина - разрошен младеж, със сливащи се с мрака дрехи. Помислих че трябва да се обръсна, за да заприличам пак на човек...

Продължих нататък. Наближавах Централна гара и естествено циганките-проститутки заподсвиркваха. Отдадох им чест със среден пръст и продължих...

По "Вазов" се препънах на няколко места, теглих няколко благословии на общината и продължих...

Страхът сграбчи душата ми с ледените си пръсти. Нямам представа откъде се появи. Започна някак невинно, като най-обикновени тръпки разхождащи се нагоре-надолу по гръбнака ми докато минавах покрай "Безистена", и близо до "Джумаята" вече бях на косъм от паниката. Казах си наум: "Я стига, откога те е страх от тъмното!" и за да си вдъхна смелост си затананиках първата песен, която ми дойде на ум. Оказа се "Fear of the dark" на Iron Maiden. Много успокояващо, няма що! С треперещи пръсти извадих цигара и успях да я запаля чак от четвъртия опит. Дръпнах веднъж, но от ужас гърлото ми се беше свило на топка и се задавих. Кашлицата ме изтръгна от обсебилото ме вцепенение и първата ми реакция беше да се огледам. Някакво движение в един от крайпътните храсти привлече погледа ми. Секунда по-късно усетих полъха на вятъра, който беше раздвижил храста. Вече вървях надолу по течението на Марица, покрай Водната палата. Идващата насреща кола ме заслепи, но бях много доволен, че виждам нещо нормално. Когато колата отмина мракът се сгъсти още повече. Тръпките, лазещи по гърба ми се усилиха. За пореден път си казах че трябва да си оправя колелото, защото от доста време не беше в движение.

Една спасителна мисъл премина през ума ми - да хвана такси и когато стигнем да го помоля да изчака докато се прибера да взема пари. Естествено в съответствие със закона за всеобщата гадост щом ми трябваше такси такова нямаше. Спомних си една фраза от "Кукла на верига" на Алистър Маклейн. Там героят казваше че когато някой го следи той изпитвал някакво гъделичкащо усещане между плешките си. Установих, че тръпките по гърба ми са съсредоточени именно между плешките и инстинктивно се озърнах. Там естествено нямаше никой, но аз отново си спомних за "Fear of the dark" - веднъж се опитвах да съчиня български текст за нея. В него се казваше:

Понякога, кога вървя във мрака
Усещам нечий поглед аз
Усещам аз, че някой чака
Във късния среднощен час

Аз също чувствах нечий поглед върху гърба си. Естествено нямаше никой, но усещането за нечие присъствие беше все по осезаемо. Затичах се. Чух стъпки различни от моите. Ехо? Най-вероятно да, но все пак спрях и се ослушах. Нямаше нищо. Въпреки, или може би по-скоро именно заради това напрежението в мен растеше. Имах чувството че мога да режа въздуха на парчета. Затичах отново и пак чух това "ехо". Спрях, но този път то не заглъхна, а се усилваше. Определено това бяха стъпките на тичащ към мен човек. Вече не тичах леко. Носех се със всички сили. Буквално летях. Само едно нещо ме успокояваше донякъде - винаги съм бил отличен спринтьор. Дробовете ми горяха. Насрещният вятър влизаше в очите ми и от него в тях избиваха сълзи. Повече нямах сили. Краката ми бяха като от олово, но просто от чист инат все още се движех...

И тогава усетих кожената ръкавица върху лицето си и парещата болка отстрани на врата си. Кръвта избликна като фонтан. С последните искри на съзнанието си помислих: "Сънната артерия. Жертвата изпада в безсъзнание след три секунди и умира след пет..." Всичко потъна в мрак...

- И ти ли? - чу се глас. Другата сянка се приближи и ги погледна. - Аз свърших по същия начин. И пак по новия път край Марица. Но до Херон и без това има бая време...

И другата сянка заразказва...