сряда, 30 септември 2009 г.

За животните с любов?

Прочетох тази, тази и тази статии и се замислих за някои неща. Най-вече, за това, че аз (според някои от коментиращите) съм безсърдечен убиец-психопат. Да, убивал съм и пак ще убивам щом се наложи. Убиването е част от закона на джунглата - убий, или ще бъдеш убит. И тъй като не искам аз или някой от близките ми да свършим като 85 годишната баба Гена - ще убивам.


Но май-трябва да започна от малко по-рано. Бях на 15, когато в родния ми Пловдив извърших първото си убийство. Тогава както се прибирах пеша към къщи бях нападнат от четири от тези толкова милички на кварталните пенсионери животинки - злобни помияри, които пазеха територията си (към която очевидно се числеше целият тротоар. По онова време имах страх от кучета, защото злобната овчарка на един побъркан комшия беше успяла да наплаши всички деца от квартала и да ухапе поне по веднъж всички без мен (не случайно носех прякора "Катерицата" - в момента в който оня звяр се появеше на хоризонта, бях способен да накарам Джеки Чан да се изчерви от срам и да позеленее от черна завист за умението ми да се озовавам за част от секундата на някое по-височко местенце). Та както си вървях спокойно, се озовах срещу озверялата глутница от четири помияра, които имаха очевидното желание да закусят с части от мен. Аз обаче тия части много си ги обичам, и нямах никакво желание да ги предоставя безвъзмездно на тия мили животинки. Успях да опра гръб в едно дърво, плюх си на кубинките и раздадох справедливост. В резултат две от псетата бяха доволно мъртви, а другите две - порядъчно наритани. Тогава се изправих срещу още по-опасния звяр, наречен "изкукал пенсионер". Докато още треперех от адреналиновия шок, някакъв дядо ме положи с бастуна си по гърба, бълвайки такива псувни, че всеки порядъчен софийски ватман би извадил бележник да си води записки по това невиждано изкуство. Естествено не му останах длъжен (поне във вербално отношение), и му предложих най-учтиво да иде на майната си, освен ако не гори от желание да последва любимците си на оня свят. Тази случка изцери страха ми от кучета - показа ми, че съм способен при нужда да се справя с тях дори и с голи ръце.

Година-две по-късно рецидивирах - отново убих по изключително мъчителен за жертвата начин. Въпросната нищо не подозираща жертва се нахвърли върху колелото ми, докато аз най-нагло се возех на него. Опита се да захапе глезена ми, и беше толкова изненадана от факта, че той може да се вдигне с такава неподозирана скорост, че вместо него, захапа педала на колелото ми. Разбира се същия тоя глезен не закъсня да се стовари с цялата ми тежест върху невинната муцуна на животното, причинявайки му кошмарно главоболие, а на мен - весело търкаляне с велосипед между краката. Тук обаче имах преимуществото, че далеч не за първи път се търкалях с колело, а явно кучето още не можеше да се освести от удара. Понаритах го още малко, и го довърших с едно паве в главата.

Третата случка беше вече в София. От известно време имах навика да нося винаги в себе си газов пистолет, защото нерядко подобни гадинки се бяха опитвали да ми покажат колко много ме обичат (във вид на обяд), и само се надявах патроните PV Supra да вършат толкова добра работа, колкото се говори по оръжейните форуми. Бях решил да пробвам да ходя на работа с колело, защото ми беше писнало от задръстванията на Раковата покрай строежа на метрото. Докато се измъквах от Дървеница две полудомашни сладурчета скочиха върху мен. За нещастие изскочиха измежду паркираните коли и нямах време да реагирам, така че ме събориха и започнаха неистово да се опитат да откъснат парчета от маратонките ми. Честно казано не знам как успях да извадя пистолета и да изпразня пълнителя по тях. Те разбира се с квичене се изнесоха по-бързо от бит циганин, но с не по-малка скорост и викове "Убиец! Садист!" се приближиха две бабички. Озъбих им се и им съобщих, че следващия път, когато тия гадни псета ме доближат ще използвам бойни патрони (благословена да е оръжейната им неграмотност), след което ще обърна пистолета и по тях. Повече тия псета не се появиха из района (чувал съм, че от много близо газовите патрони нанасят поражения, които водят до бавна и мъчителна смърт - искрено се надявам това да е случая), а и оставена храна около близките входове вече не видях.

Освен споменатите вече случки, имаше и един случай, в който най-добрият ми приятел имал наглостта да се прибира пеш от Младост 1 към Студентски град посред нощ. Местните псета решили да го научат на уважение, в резултат на което той беше принуден да се барикадира в един вход и да ме извика по телефона да го прибера с колата.

Приятелката ми има психоза след подобно нападение от кучета в ЖК Модерно предградие. Цяло чудо е, че тя самата не е пострадала, защото докато аз съм стокилограмово говедо и мога да се справя с няколко псета и с голи ръце, тя е дребно, крехко и нежно момиче, което няма и 50 килограма. В момента избираме квартира, като заради този неин придобит страх не търсим в иначе приятни и изгодни квартали, но изобилстващи с кучета.

И така, аз съм убиец. Убивал съм и ще убивам. Правя го защото тия, които би трябвало да убиват не го правят и ме поставят в условията да се налага да браня живота и здравето си с голи ръце или с оръжие. Но вече взе да ми писва и съм на път да започна безогледно прочистване на тази сган, заради която ми се налага да мъкна половин кило желязо на кръста. А може би наистина трябва да почнем от изкуфелите ненормалници, които хранят тази паплач.

В заключение искам да уточня нещо - не мразя кучетата по принцип. Напротив - имал съм стрхотно приятни изживявания с кучета (не мои, защото аз не бих отделил от времето си за да разхождам всяка сутрин/вечер куче), но мой близък приятел преди време си изкарваше пари докато учеше като разхождаше кучето на негов познат бизнесмен - едър красив ризеншнауцер, с който сме си играли и сме се забавлявали адски много. Винаги съм обичал и съм се радвал на добре възпитаните животни. Но когато трябва да избирам между своя живот и този на четириногите - винаги ще избера своя.

9 коментара:

  1. в газовите патрони има прах, който във въздуха става на газ. ако застреляш някого отблизо (по-малко от 1 м.) този прах се набива в кожата, където става на газ. получава се т.н. газова гангрена, от която може и да се умре. за кучета не знам, все пак имат козина, която ги пази.

    за кучетата около блока добра идея е хубава въздушна пушка (над 250 лв.).

    ОтговорИзтриване
  2. Скив сега градски, ясно е че кучетата са проблем. Ама нещо много гневно го раздаваш. Тези случки които разказваш са често срещани наистина, помиярите не са виновни че пенсиите ги хранят и така им умножават бройката. Според мен за цялата работа са виновни хората. Но след като има проблем, трябва някак си да се оправяме с него. И аз съм стокилограмово говедо, че даже и отгоре, но да вървиш въоръжен с пушки, метли, палки и т.н и да претрепваш гадинките, привличайки вниманието на бабишкерите не е много ефикасно. С този пост ще привлечеш вниманието на разни псевдо моралисти които всъщност вместо да са част от решението, са част от проблема. Файда йок. Един мъдър човек е казал че отмъщението е най-хубаво когато не се влагат чувства, май беше Дензъл Уошингтън, но все тая. Ако си толкова навит да им намаляш бройката има къде по ефикасни начини. Бъди снайперист а не бияч. Въздушните пушки ги махни, това е смешно. Взимаш едно кило кренвирши, взимаш една много специална отрова стига да докопаш отнякъде, слага се малко от нея в половинка кренвирш, няма мирис няма вкус и е адски бърза. Сега някой ше ревне че може човек да го изяде и да станеш убиец. Тва са глупости, ти няма да хвърляш с кашони от колата и да ги заебаваш. Излизаш вечер, след като бабишкерите си легнат, предполагам кучетата ги знаеш къде са, хвърляш едно парче, изчакваш да го изяде кучето, за да не го изяде некой човек, щото бахти времената дето настанаха, и тва е, след десетина минути кучето е на оня свят без да се усети откъде му е дошло. Много чист начин, много ефикасен, никой не те знае, никой не разбира за какво става въпрос, тактиката на снайпериста.

    ОтговорИзтриване
  3. а ако са глутница, няма как да им раздаваш в устата, за да си сигурен че всяко ще вземе, силните винаги тъпчат тройно, да нахвърляш много парчета пак не става щото може да остане някое, нямаш контрол над ситуацията, а както казахме искаме да се застраховаме от сакатлъци. Затова минаваш покрай тях, хвърляш едно парче, кое куче го изяде все тая, другата вечер пак едно парче и направи му сметката колко бързо ше елиминираш глутницата. Освен това така поединично си доста незабележим, вървиш си вечерта по улицата, няма кой да те види че си им подхвърлил некво си парченце, те го лапват на секундата и готово.

    ОтговорИзтриване
  4. Даа, не е приятна тема, но няма как. Убийството е грозно нещо, но ако трябва да спасявам живота си или живота на трите си кучета...Има един помияр в квартала ми, който много се е отворил, навярно, защото има подкрепата на пенсионерите от кварталната градинка. Денем се умилква около тях, докато играят белот (черен петър, ако съдим по уменията им, но нищо), а нощем го прибират във входа си. Ако питате мен, такива са за бой, колкото и самите помияри.

    ОтговорИзтриване
  5. Не си убиец психопат, а си социопат и наистина имаш нужда от лечение. Не го казвам за да те обидя или нападна, а за да ти помогна. Трябва да разговаряш с психолог, или по-добрият вариант - психиатър.

    ОтговорИзтриване
  6. Ще се радвам да се обосновеш, защото докато не го направиш не виждам как иначе би могло да се приеме поста ти освен като обида или нападка.

    ОтговорИзтриване
  7. Единственото, което виждам, е манията за величие на един социопат дегенерат(но пък със супер сили, успешно премахва кучета, котки, комари). Гордостта, която лъха от всяко деяние ме навява на мисълта, че авторът е заседнал на нивото, в което ценностите се ограничават до арогантност, непукизъм, пари, коли жени. Само че на тия историики даже почти глухите и слепи баби, гледащи турски сериали, няма да повярват. Авторе, а кажи, като те нападат глутници, кучетата едно по едно ли скачат, изчакват ли се като във филмите? Или те лаят, а ти сереш и си плюеш на петите?
    И между другото, много поздрави на приятеля, приятелката, леля ти, стринка ти, шурея, и всички останали ухапани хора на тая земя, защото незасегнати просто няма.

    ОтговорИзтриване
  8. Ще оставя това смехотворно мнение, за да илюстрира крайностите, до които може да стигне човешката глупост.

    ОтговорИзтриване