четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Джаджите без които не можем

Онзи ден се замислих доколко съм зависим от мобилния си телефон за да комуникирам с близките и познатите си. Оказа се, че колкото и да се напъвам, не мога да си спомня друг телефонен номер освен моя си и този на приятелката ми (и то не защото някога го набирам ръчно, а защото трябва да го цитирам всеки месец като го плащам). Замислих се, защото ако изведнъж се озова без телефона си, просто няма как да се обадя дори и вкъщи, тъй като не знам и домашния си номер (него го плащат хазяите). Честно казано тази представа ме изплаши. Което е странно де - само допреди 6-7 години не ми пукаше, че нямам мобилен телефон; знаех, че ако някой ме търси - ще ме намери като се прибера, и че ако аз искам да се обадя на някого докато не съм вкъщи - винаги има монетни автомати, автомати с фонокарти и пощенски офиси. Всъщност това, че се уплаших от представата да не мога да комуникирам ме накара да се уплаша още повече, този път за психическото си здраве.


Всъщност замисляйки се сериозно и задълбочено - май няма друга джаджа, от която да се чувствам толкова силно зависим. Дори компютърът ми не е толкова важен за мен, въпреки че съм заклет геймър и хардуерен ентусиаст. От друга страна - приятелката ми пък не може да излезе без mp3 плейъра си, така че явно всеки се пристрастява по различен начин към устройствата, които носи. Как е при вас?

Няма коментари:

Публикуване на коментар