понеделник, 28 септември 2009 г.

Тиймбилдинг

Тази събота ходих на първия си истински тиймбилдинг. В старата ми фирма също правехме тиймбилдинги, но реално това, което се случваше бяха тиймдринкинги. Иначе казано шефът ни водеше на кръчма и падаше якото плюскане и къркане. То не че е лошо, но се губи идеята на самото сплотяване на екипа, защото в такива кръчмарски сбирки всеки се събира с хората, с които така или иначе е близък, и така и може да не се запознае с някои хора от фирмата.
Сега тиймбилдингът ни беше организиран от фирма ЕйчВижън, като според мен те се справиха блестящо (съдейки по личната ми степен на удовлетвореност)


Първото нещо, което ми направи добро впечатление беше разделянето по отбори. То беше направено като всеки си изтегляше плик, в който имаше име на човек и цветна лента за съответния отбор. Така всеки трябваше да издири човека, и да му предаде лентата. Беше удобен момент да се запознае човек с хора, с които не е разменял и една дума. По-късно, когато отборите бяха вече оформени, се видя, че са формирани колкото се може "по-шарено" от различните отдели и екипи. В моя отбор например нямаше нито един човек, с който да съм разменил повече от едно "Здравей" за четирите ми месеца във фирмата.

След като се разделихме по отбори дойде време на първата игра. В нея всеки отбор разползгаше с трасе, дълго около 20 метра, в началото на което имаше туба с вода, в средата - голяма купа, а в края - мензурка. Всеки отбор разполагаше с по двайсетина сламки и шест лъжички. Целта на играта бе да се пренесе максимум вода до мензурката, като между тубата и купата можеше да се пренася само с помощта на сламките, а между купата и мензурката - само с лъжички. Всеки можеше да носи колкото си иска лъжички, но само по една сламка. Тук пострада и отборът, който пренесе най-много вода - няколко пъти бяха предупреждавани да ползват само по една сламка, и накрая бяха санкционирани с една точка. Нашият отбор беше на второ място, като заради санкцията на първите, в края на играта бяхме с равен брой точки.

Втората игра си беше силова - дърпане на въже. Тъй като отборите бяха пет, то имаше пет въжета, вързани за метален обръч. Всеки отбор имаше "врата", оформена от две флагчета, и целта беше да изтегли обръча през своята врата. Теглеше се три пъти, като всяко теглене носеше точка. Един човек нямаше право да участва в повече от едно теглене, но тъй като нашия отбор беше най-малоброен (имаше хора, които не бяха дошли на тиймбилдинга) ни беше позволено в третото теглене да участват хора и от предишните за попълване на бройката. В първото теглене събрахме възможния максимум физическа сила на отбора - бяхме най-едрите представители, и закономерно победихме. Във второто теглене пуснахме най-слабичките сред момичетата ни, като предварително ги бяхме инструктирали да следят кога някой отбор започне да надделява. В този момент те трябваше да започнат да дърпат настрани, така че обръчът да мине не през вратата, а между две врати, като по този начин никой нямаше да вземе точка. Планът беше приложен успешно. При третото теглене вече бяхме поизморени, тъй като бяхме дърпали по веднъж и не можехме да смогнем да изтеглим другите, така че отново "изкривихме" тегленето. В крайна сметка тези стратегии доведоха до това, че само нашият отбор взе точки от тази игра и поведохме в крайното класиране.

Третата игра беше логическо-познавателна. Трябваше да подредим по важност списък с предмети, ако се намираме на спасителна лодка, на 1800 километра от най-близкия бряг. Познатите позиции бяха сравнително малко, но близките бяха много (например вместо на 5-то, сме сложили даден предмет на 6-то място). Тук отново имахме най-много точки и смея да твърдя, че до голяма степен това се дължи на мен.

След тази игра вече бяхме изгладнели като ято лешояди на диета и се втурнахме към ресторанта, където ни чакаше обилната шведска маса. Тук трябва да вметна две забележки за ресторанта - някои кюфтета бяха недопечени, а поръчките от бара се изпълняваха кошмарно бавно - за една бира трябваше да чакам около половин час.

Четвъртата и последна игра беше на една полянка на около километър и половина встрани. Там бяхме посрещнати с по една купчина багаж за всеки отбор, като условието беше за 45 минути да издигнем кръчма в духа на една от пет нации. Нашата нация беше Русия. В багажа имаше сгъваема шатра, малко талашитени плоскости, пирони, чук, трион, самовар, руски книги, две ушанки, руско знаме, бутилка водка, маринована риба, черен хляб и хайвер. За нула време издигнахме шатрата, сковахме барплот, наредихме украса, назначихме барман, сложихме двама от най-яките за мутри пред бара и започнахме съчиняване на приветствена реч. Оказа се, че никой от отбора не говори както трябва руски, и се опитвахме да сглобим нещо що-годе смислено от останките от някогашното си учене на руски език в училище. В крайна сметка се получи нещо колкото безсмислено, толкова и забавно (за съжаление не мога да го цитирам), с което посрещнахме представителите на другите отбори. Оценяването на баровете се извършваше вече не от организаторите, а от самите участници - всеки гласуваше кой бар е харесал най-много, като обаче нямаше право да гласува за бара на своя отбор. След големи уговорки (и подкупване с водка ;) ) се оказахме втори, което означаваше, че в крайното класиране сме на първо място, на две точки пред вторите.

Резултатът - един приятно изморителен ден, много нови запознанства, много забавни случки. Дано скоро има пак такива събития.

Няма коментари:

Публикуване на коментар